На третия ден след Рождество Христово – 27 декември, православието почита паметта на свети първомъченик и архидякон Стефан, първият християнин, приел мъченическа смърт в името на Христос.

Както е записано в житието му, Стефан бил усърден в служението. Той е сред първите седем дякони, посветени от първите апостоли. Можел да прави чудеса – полагал ръцете си върху болни и те оздравявали. Бил сред най-ревностните последователи на учението. Като виждали как все повече хора се приобщават към християнството, еврейските първенци решили да направят всичко възможно, за да попречат на това. Наклеветили Стефан, настроили тълпата срещу него и го повикали в синедриона на съд. В защита на вярата той влязъл в спор с първенците, обвинявайки ги, че са убили Спасителя. Вбесени от словата му, те го извели извън града, където бил убит с камъни. През цялото време архидяконът се молел Христос да приеме духа му. А неговите последни думи били молитва за мъчителите му: "Господи, не зачитай им тоя грях!“ Сред най-яростните в тълпата бил момък на име Савел, който по-късно приел християнството и станал ревностен проповедник – апостол Павел. Според преданието Богородица се молила за Стефан, наблюдавайки отдалече мъченическата му смърт.

В народната традиция на Стефановден няма специални ритуали, поне в трудовете на първите български етнографи, които и до днес служат за отправна точка в изследванията върху нашата празнично-обредна система. Независимо от това, Стефановден се посреща с празнична трапеза, задължителна в домовете на имениците - Стефан, Стефана, Стефка, Венко, Стоян, Стойко, Стоичко, Стоимен и всички производни от тях имена. Поднасят се месни ястия – свинско с кисело зеле, баници. На Стефановден по-младите отиват на гости при по-възрастните си роднини, при своите кумове, кръстници и т.н.

Това е и последният празник през годината, който "затваря" коледния цикъл. Светъл и благословен да е за всички!