На 25 март ще изгасим светлините за час, за да подкрепим планетата, но същевременно осветяваме проблема с ограничените местообитания на дивите животни в България. В рамките на световната кампания "Часът на Земята" природозащитната организация WWF в България започва инициатива за възстановяване на популациите на риса и дунавските есетри по нашите земи, наречена "Общ дом. Общо бъдеще".
Един от най-големите проблеми пред едрите хищници в България е нуждата им от големи територии и необходимостта от свързаност между техните местообитания, които не винаги са в границите само на една държава. За да се справят с този проблем природозащитниците предприемат инициативи за обявяване на нови територии с различна степен на защита, тъй като в момента природните паркове и резервати заемат едва 5% от територията на страната ни. По този начин те ще свържат фрагментираните местообитания и ще създадат условия за завръщането на отдавна изчезнали у нас видове.
Рисът е една легенда в горското ни царство

Някога рисът е бил ключов вид по нашите географски ширини, т.е. оказвал е голямо влияние върху екосистемата, контролирайки доминирането на други видове. Той се счита за изчезнал от България от 1941 година, когато е убит последният официално регистриран балкански рис в у нас.
"През 2008 година фотокапан регистрира млад мъжки рис в планината Осогово, което се смята за реално доказателство за присъствие на рис в България. Но дали ще създадем условия за развитието на популацията му, зависи само от нас", разказва Александър Дуцов, старши експерт в програма "Опазване на видове" във WWF .
Не по-малко тревожна е ситуацията с критично застрашените дунавски динозаври – есетрите

Долното течение на реката, на границата между България и Румъния, е дом на последните, размножаващи се в естествена среда, есетрови популации в Европейския съюз. Оцелели през последните 200 милиона години, сега те са изправени пред редица заплахи, които блокират миграционните им маршрути и унищожават местата за хвърляне на хайвер.
"Бежанските и мигрантските потоци няма да стихнат, а в България липсва единна национална политика по тези въпроси. Необходима е водеща институция, която да координира целия процес по интеграция. Хоризонталното разпиляване в много институции прави..
Сътрудничеството между български и китайски учени беше обсъдено днес в София на форум от представители на Българската академия на науките, правителството, икономисти и общественици. Събитието беше организирано съвместно от БАН и Китайската медийна група...
Филмът Made in EU на режисьора Стефан Командарев спечели Голямата награда на публиката на 63-тия филмов фестивал в Хихон в Испания. Лентата триумфира в конкуренция с 95 заглавия, съобщи БТА. "В рамките на няколко дни спечелихме награда на критиката на..