На 17 април 1944 г., съботата срещу Възкресение Христово, 350 американски и английски бомбардировача В 24-Н „Либератор“, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт“ и Р-51 „Мустанг“, малко преди обяд пускат над София около 2500 бомби. По сведения на очевидци, заедно с бомбите са хвърлени и „минни сюрпризи“, във формата на детски играчки. На Велика събота само в София са убити 128 души, 76 са ранени. Разрушени са 749 сгради. ПВО на столицата изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Макар и в малоброен състав, българските летци изтребители се спускат в защита на цивилното население. В неравния бой на 17 април загиват 7 български пилоти - четирима от 2/6 орляк – подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев, както и трима пилоти от 3/6 орляк: поручик Любен Кондаков, подпоручик Иван Стефанов и подпоручик Виктор Атанасов. Българите успяват да свалят 15 тежки бомбардировача и показват на практика, че българският боен дух не може да бъде сломен. Сред асовете в небето е и поручик Неделчо Бончев, който успява да свали В 24-Н „Либератор“ с таран.

Това е вторият таран в историята на българската авиация след този на капитан Димитър Списаревски, чийто самолет се разбива, след като успява да унищожи водача на летящите крепости В-24 „Либърейтър“. За разлика от него, поручик Бончев успява да се спаси малко преди сблъсъка. Същата вечер, по време на празничната Великденска служба, около 30 самолета атакуват и Пловдив и Пловдивска област. Пуснатите 150 бомби убиват 44 и раняват 33 души. Въздушни атаки има и над Асеновград, Садово, с. Ягодово и Перущица. Въздушни атаки има и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане. Продължилите 6 месеца бомбардировки не успяват да принудят България да капитулира, но за сметка на това предизвикват възмущението и гнева на българите срещу Съюзниците и засилват настроенията против англо-американците в страната.

• 1944 – годината, променила историята на България

• 106 години от рождението на капитан Димитър Списаревски