България остава страната с най-ниски доходи в ЕС, като проблемът се задълбочи вследствие на натрупаните кризи - първо пандемията, след това се добави войната в Украйна, енергийната криза и всичко това се прояви като „криза в цената на издръжката” или „кризата на доходите”. „Това е много съществена криза, която се обсъжда в Европа, но в България се избягва да се коментира”  - заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на дискусионен форум с участието на всички федерации и синдикални съюзи от бюджетния и реалния сектор, членове на синдиката.

Основна тема на публичния дебат бяха доходите на работещите у нас, тъй като в следващите седмици предстои обсъждане на закъснелия държавен бюджет за настоящата година. Парадоксално е, че това се случва в средата на годината и на практика заложеното в него ще е валидно само за половин година. Въпреки това от синдиката повдигат темата за усещането за обедняване на българските граждани през последните две години, като припомнят, че преди този период с висока инфлация, доходите бяха с тенденция да се повишават. „Сега мерките в бюджета ще са минималистични, въпреки заложените стотици милиони за компенсация на заплатите по различни сектори - тези мерки само ще запазят покупателната сила на хората, но няма да ги направи по-богати” – заяви в интервю за Радио България президентът на КНСБ Пламен Димитров и допълни, че има начин за осигуряване на повече средства за бюджетната сфера чрез събиране на приходи и орязване на ненужни разходи:

Всеки работодател е длъжен да компенсира в заплатата на служителите си инфлационните стойности, посочени като средна инфлация  за страната – казват от КНСБ. Те припомнят, че личната инфлация на всеки българин, или с други думи сметката, която човек плаща, когато отиде в магазина, е далеч по-висока от статистическите нива от 8-10%.

„Личната инфлация през последните две години е около 30%“, казва Пламен Димитров и посочва още един парадокс в държавата –  нивата на заплатите в бюджетната сфера са далече от нормалните нива, които могат да мотивират хората, за да продължат да работят и да не си търсят друга работа:

„Това, което е най-важно за хората на които плаща правителството и които на практика работят за всички нас, с парите от нашите данъци, е тяхната покупателна способност, достойното им заплащане, така че да могат да бъдат мотивирани и да дават по- качествена услуга за всички, които разчитаме и я очакваме от тях. Като започнем от държавната администрация – централна и местна, която противно на всички слухове, е под 100 хиляди души. След това като минем през работещите в образованието, които са малко под 200 хил. души – педагогически състав в средните училища, непдагогически кадри, а и преподавателите във висшите училища. Стигаме и до здравеопазването, културата и пр. - така накрая стигаме до тези 420 - 430 хил. души, за които се твърди, че са бюджетни служители, но ето че те не са. Много от тях дават своя труд като лекари, учители, репортери, журналисти, за да може навреме и справедливо да бъдем лекувани, образовани, информирани. Съотношенията в отделните сектори спрямо цялото население на България се съотнасят със средноевропейските нива и в никакъв случай не можем да твърдим, че има някакво сериозно изкривяване. И всичко това става в условията на задълбочаващи се негативни тенденции на пазара на труда – липса на около 250 хил. кандидати за незаети работни места, обявени от работодатели и от институциите. Проблемът се задълбочава и от продължаващата емиграция по всички възможни линии - от всички сектори, браншове и региони на страната. Това не може да не ни тревожи и да не е основната тема на обществено-политическия дебат“, категоричен е президентът на КНСБ, един от двата големи национално-представени синдиката у нас.

Снимки: Facebook/ КНСБ