Православната църква почита днес църковния празник Покров на Пресвета Богородица. В повечето славянски езици думата "покров" означава както "покривало“, така и "защита".

Празникът е възникнал, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на десети век. В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, св. Андрей и още няколко души видели Богородица, съпровождана от Св. Йоан Кръстител, Св. Йоан Богослов и други апостоли и ангели. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице, обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време – през 910 г., жителите на града били заплашени от варварско нашествие, но след явяването на Богородица опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.

В знак на благодарност към защитата на Божията майка, църквата определила този ден като важен християнски празник, наречен Покров (покровителство) и заради начина, по който Дева Мария спасява молещите се. Чества се само в славянските страни – вероятно, защото св. Андрей, който получил видение за светостта на това явяване, бил славянин по произход.

Много православни църкви и манастири в България носят името Покров Богородичен, а част от празничното песнопение е следният тропар:

Богомайко, като гледаме
на твоя пречист образ, умилно казваме:
покрий ни с честния си покров и ни избави
от всяко зло, като молиш твоя Син
Христос да спаси душите ни.