На 14 октомври Православната ни църква почитаСвета Параскева, наричана още Света Петка Търновска. В гръцкия език името Параскева, означава петък - денят на кръстната смърт на Спасителя. 

Иконата на Света Петка изобразява млада хубава жена в монахински или царски одежди, с кръст в лявата ръка, а дясната поставена на гърдите. Обикновено иконата е в цял ръст, понякога до нея се изобразяват и св. Неделя или св. Анастасия Търновска. Едно от най-известните жития за нея написва Св. Патриарх Евтимий Търновски.

• Народни предания за света Петка

Света Петка е родена в Епиват /земите на днешна Тракия/, с родители от български произход. След смъртта им, тя раздала имуществото си на нуждаещите се и се заселила до усамотения храм "Покров Богородичен", а по-късно отишла да се преклони пред гроба Господен в Палестина и се заселила в Йорданската пустиня. Малко преди смъртта си, достигнала вече старост, се завърнала в родния си град Епиват. През 1238 година, мощите й биват донесени във Търново по нареждане на българския владетел Цар Иван Асен. След 1393-та, когато българската столицата пада под османско владичество, мощите на светицата биват пренасяни последователно във Видин, Белград(Сърбия),Цариграт (Турция). През 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния), където привличат поклонници от цял свят. Тленните останки на светицата извършили много чудеса в посмъртните й скитания, а св. Петка е считана за покровителка на раждането и плодовитостта както при хората, така и при животните.

В българския народен календар Петковден бележи края на активния стопански цикъл. Месят се обредни хлябове, а празничната трапеза включва също овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми.

Вижте също: 

• Народни предания за света Петка
  
  
• Старинният храм „Света Петка Стара“ – вековен пазител на християнството