За "живота едно време", но с любов, уважение и без политически привкус разказва документалната лента на Мария Вълкова "Въпрос на вкус". Идеята за създаването ѝ се ражда на един обяд, когато Мария за пореден път вижда простата храна, с която нейната баба засища глада си, и решава да събере и съхрани автентични рецепти и истории за живота отпреди 70-90 години в родния ѝ Велинград. Освен нейната родственица във филма се включват още четири възрастни дами, чийто живот е една същинска съкровищница от знания за бита, дома, работата, добрите и лошите дни и поуките от един семпъл, чист и скромен живот, останал в спомените на поколенията до началото на XXI век, прекарвали с удоволствие летните ваканции при баба на село.

Подобна книжка, макар и не толкова солидна, вече има, като част от експонатите в изложба, посетила Велинград и артистично пространство в София. В нея са събрани рецептите на храните, които присъстват най-често на скромните трапези на жените:

"Те се хранили наистина много простичко с някои основни продукти, произвеждани от самите тях, като царевица, съответно царевично брашно, различни видове боб, картофи, които също са били няколко сорта и зелев сок, който също е неизменна част от нея – обяснява ни Мария и допълва коя е любимата нейна рецепта: – Царевицата с пепел, нещо изключително рядко и специфично за региона."

Друга любопитна рецепта, която посочва събеседничката ни е "пърженото млеко́":

"То се е правило винаги когато се роди бебе, специално в село Драгиново, което е в близост до Велинград и е с мюсюлманско население. То представлява кисело мляко в чиния, залято с разтопено масло, и по желание може да се добави сол или други съставки. Интересното е, че сега например внуците на Жането – една от героините във филма – продължават да искат да ядат "пържено млеко́". Тоест тази рецепта може би ще продължи да съществува."

Паралелите с живота им преди и този, който водят днес, стряскат някои от жените. Причината е сериозно изменилото се време и начин на живот в наши дни:

"В детството си те са живели в кирпичени къщи, чийто под е бил от пръст. Не са имали ток, вода, ежедневието им е било изключително различно, докато сега успешно живеят наред с хладилници и телевизори, а някои от тях дори ползват смартфони, което е удивително" – категорична е Мария, но допълва, че начинът им на живот все пак е успял да съхрани някои от ценните привички, като тази да се изхвърля максимално малко боклук, а всичко, което е възможно, да се преизползва отново.

"Съжителството им" с телевизорите пък ги е направило много критични към случващото се извън стените на домовете им, както и по света.

Отделете време и се отбийте на едно виртуално гости при тези жени в следващите минути. Приятно гледане!