През настоящата 2024 г. се навършват 200 години от появата на т.нар. "Буквар с различни поучения". Това е оригиналното заглавие на книгата, по-известна като "Рибния буквар", чийто автор е видният възрожденец д-р Петър Берон. Става дума за първия български учебник, написан на разговорен език със светско съдържание. Специалистите го определят като революционен и като първа крачка към съвременното българско гражданско образование.

Но появилият се през 1824 г. "Рибен буквар" не е точно буквар, според съвременните представи. Той представлява малка детска енциклопедия, която давала основни познания за българския език, физиката и аритметиката. Съдържа още молитви, нравствени поучения, добри съвети, басни, както и 12 красиви, макар и леко наивистични илюстрации на животни. На последната страница от илюстрациите са изобразени кит и делфин, което става причина букварът да бъде наречен "Рибен", тъй като хората по онова време смятали, че това са риби.

"Това е първата книга на новобългарски език. В самата книга се дава превес на светското образование, на неща свързани, да кажем, с аритметика, физика, биология... Църковните молитви и нещата, свързани с вярата са включени само в един от общо 8 раздела" - поясни в интервю за БНР "Хоризонт" докторът по история Теодор Борисов. Той е редактор на луксозното издание на "Рибния Буквар", което излезе наскоро по случай 200-годишния юбилей на книгата.

Новото издание е дело на Сдружение "Българска история" и се отличава с това, че паралелно до оригиналните текстове, е добавен и осъвремененият им текст, така че читателят спокойно да проследи и сравни ред по ред написаното.

"Това е едно фототипно издание. В него е представена най-първата версия на буквара. А той излиза през 1824 г. в Брашов или както се казвал градът тогава  Кронщад– казва Теодор Борисов.  – Идеята беше този учебник да се издаде в превод на съвременен български език, защото това е една от задължителните книги за всеки българин. Въвеждащият предговор от д-р Ива Трифонова от Кирило-Методиевския научен център към БАН ни запознава и с личността на самия д-р Берон - един изключителен наш възрожденец, който за жалост в представите на мнозина се свързва единствено с лика му върху банкнотата от 10 лв. И се надяваме чрез това издание да провокираме интерес както към самата книга, така и към личността на нейния автор."

• Петър Берон – просветителят-енциклопедист

Д-р Петър Берон заема мястото си на един от най-образованите българи за времето си. Той пръв обръща поглед към новото, европейското образование, като главен залог за бързо и успешно развитие на зараждащото се новобългарско общество. Неговата грижа за българските училища, за издаване на учебници на български език и за българската просвета откриваме още в послесловието на Рибния буквар.

"Истината е, че познанието, което тогава са имали, естествено е било много по-свито, по-концентрирано, отколкото в днешния информационен век. Въпреки това, за човек като д-р Петър Берон да се заеме с такъв труд и сам да пише подобна книга било, за времето си, голямо и значимо начинание. Самият той е доктор, специализирал е в Хайделберг и Мюнхен, дисретацията му е свързана с акушерство и гинекология. През годините  той има над 30 тома научна литература, владеел е 8 езика. Писал е на 5 от тях, в т.ч. на латински и френски. И вътре, в Рибния буквар могат да се намери отглас от някои негови изследвания. И смятам, че  Рибният буквар е едно издание, което е за всеки българки дом."

Вижте още: „О'Писменехъ” – приказна история за еволюцията на писмото и буквите 

Текст: Венета Николова /по интервю на Наталия Ганчовска, БНР-"Хоризонт"