Сведенията за св. Григорий, еп. Български са оскъдни. Предполага се, че това е "презвитер и монах Григорий, клирик на всички български църкви", който е живял по времето на българските царе Симеон I Велики (893–927) и Петър I (927–969).

Той е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач на църковни книги. Превежда хрониката на Йоан Малала (VІ в.), като я допълва с бележки от библейските книги и други исторически паметници. Предполага се, че е превел и известната "Хроника" на Георги Амартол. Вероятно е ръкоположен за епископ на Пелагония (Битола) и Прилеп. Канонизиран е скоро след смъртта му, а в катедралата "Света София" в Охрид дори е имало малък престол, посветен на него.

Именитият отшелник и чудотворец преп. Георги Хозевит се родил на остров Кипър през втората половина на VІ век. Последвал брата си в лаврата Каламон на река Йордан, но понеже бил твърде млад, го изпратили в Хозевския манастир при Йерусалим. Подвизавал се в Каламон и в Хозевит, водил строг монашески живот и извършил големи чудеса, между които и възкресението на мъртвец.

При превземането на Йерусалим от персите на 19 май 614 г. бил взет в плен, но след това го освободили. Починал в 625 година. Неговият ученик Антоний написал житието му, което представлява голяма ценност като извор на сведения за монашеския живот, точни описания на палестинските манастири с редки топографически и летописни сведения.