Още през 20-те години на ХХ век съвсем младият български композитор Георги Златев-Черкин е наречен от музикални критици във Виена "българският Шуберт". Талантливият творец е известен с камерни произведения като Клавирно трио, "Пасторал" за флейта и пиано и невероятно популярната "Севдана" за цигулка и пиано, но е автор и на оперети, кантати, хорова музика и около 50 солови песни по текстове на големи български поети: Цанко Церковски, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Христо Смирненски, Елисавета Багряна, Блага Димитрова. 

Един от най-авторитетните ни музиканти, заемал важни постове като ректор на Българската държавна консерватория и декан на Вокалния факултет, Златев-Черкин остава в историята на оперното ни изкуство с факта, че е бил изключителен вокален педагог, обучил звезди като Цветана Дякович и Пенка Коева, Любомир Панчев и Димитър Дамянов, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова.

Сред възпитаниците на Георги Златев-Черкин сияе великолепната Люба Велич – една от първите българки, покорили световния оперен театър. Велич е прочута с ролята на Саломе от едноименната опера на Рихард Щраус. Великият композитор е само един от световните музиканти, възхищавали се на таланта ѝ. Но не всички нейни почитатели знаят, че тя е любимка на педагога Златев-Черкин. По време на Втората световна война в България се разнася слух, че Люба е загинала при една от бомбардировките над Виена. Потресен, композиторът създава най-популярната си вокална миниатюра – "Синеоката", по вълнуващото стихотворение на Елисавета Багряна, написано около 20 години по-рано с характерна за стила на поетесата народнопесенна лексика. Новината за смъртта на красивата синеока и червенокоса Люба Велич за щастие се оказва лъжлива, а "Синеоката" – пропита от скръб по изгубен много близък и много талантлив човек, и до днес е сред най-любимите песни от българската класика. Изпълнявана е от именити българки като Юлия Винер, Благовеста Карнобатлова, Катя Георгиева, Мария Венцеславова, Красимира Стоянова, Надя Кръстева, Александрина Пендачанска, Ина Кънчева, Габриела Георгиева.

Малко от ценителите обаче знаят, че е изиграла немаловажна роля в кариерата на великата Гена Димитрова. В репертоара на недостижимата Гена българските творби са по-малко от пръстите на едната ръка. В ранната си младост е записала песен на Александър Танев и ария от операта "Хан Крум" на Александър Йосифов. "Синеоката" е свързана с първия ѝ триумф – първата награда и златния медал на четвъртия Конкурс за млади оперни певци в София през 1970 г. На третия тур Гена печели с една от коронните си роли – Абигаиле, в спектакъл на "Набуко" от 21 май 1970, дирижиран от Руслан Райчев, с участието на Никола Гюзелев като Захария и Йордан Знаменов – Измаел. Още през 1967-а Абигаиле е донесла на Гена първия голям успех, пробива на сцената на Софийската опера. 

По-интересни са записите от първия и втория тур на същия конкурс – от април 1970 г., когато младите певци е трябвало да представят оперни фрагменти и камерни миниатюри с пиано. Гена е пяла арии от "Силата на съдбата" на Верди и "Дон Жуан" на Моцарт, песни на Рихард Щраус и Рахманинов, и "Синеоката" на Георги Златев-Черкин. Записът с изкусния пианист Атанас Атанасов, легендарен корепетитор в столичния оперен театър, е част от безценен архив, притежаван единствено от Българското национално радио. На финала звучат аплаузи – прочутият ни оперен конкурс (една от изгубените гордости на музикална България, започнал през 1961 г. и дал старт на знаменитости като Ава Джун Купър, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Никола Гюзелев, Стефка Евстатиева, Анна Томова-Синтова) е допускал публика на всички турове. След златния медал в София, през 1972 г. Гена Димитрова печели първа награда и на конкурса в Тревизо. Следва специализация в Миланската Скала и световната кариера, известна днес. Гена Димитрова си отиде на 11 юни 2005 г.