Според очевидци – изключително скромен, благороден и деликатен човек, Любомир Пипков несъмнено е забележителна личност, с огромна култура и талант, значим представител не само на българската, но и на европейската музика на ХХ век. Не друг, а великият Дмитрий Шостакович е заявил: "Пипков е композитор, който поражда влияния". Автор е на четири симфонии, инструментални концерти, оратория, оркестрови и камерни произведения, хорови и солови песни, филмова музика. А трите му опери са три неповторими шедьовъра, три музикално-драматургични концепции, обединени от уникалния му стил, синтезирал елементи на народност и модерност. "Янините девет братя", "Момчил" и "Антигона 43" са върхове в българското музикално-сценично творчество. Всяка е образец и еталон: първата – за народна музикална драма (според самия автор) или опера-балада (според Иван Хлебаров); втората – за героико-романтична творба от жанра. С третата Любомир Пипков слага началото на нов стандарт в българската опера, тя е новаторска не само заради сливането на античен и съвременен сюжет, а и като музикален език и драматургия.

Според самия композитор, идеята за "Момчил" е провокирана от нахлуването на Германия в Полша през 1939 г. Несъмнено замисълът идва и след случилото се в Испания, а преди това преживените няколко войни и Септем­врийското въстание в България от 1923 г. Любомир Пипков винаги е бил част от кръга на най-интересните и прогре­сивни родни интелектуалци. Сред тях са млади, изявени талан­ти – художниците Илия Бешков и Борис Ангелушев, поетът Христо Радевски, писателите Константин Петканов и Стоян Загорчинов, режисьорът Боян Дановски. Един от най-близките приятели на композитора е критикът Георги Цанев – издател на месечното списание "Изкуство и критика", което излиза от 1938 до 1943 г., а сътрудници са предимно автори с леви убеждения. Пипков е важна фигура в "Из-Кри" (както наричат изданието съ­кратено) още от основаването му и точно в тази среда се ражда идеята за "Момчил". Години по-късно режисьорът Рангел Вълчанов записва разговор между Георги Цанев, Христо Радевски и Любомир Пипков, в който тримата свидетелстват, че "Изкуство и критика" всъщност е "родилният дом" на "Момчил". Пипков си спомня, че Георги Цанев му е дал да прочете отново трилогията "Ден последен, ден Господен" на Стоян Загорчинов, за да се убеди в качествата ѝ на база за оперно либрето. "Да де, ти не беше убеден" – казва Цанев: "Аз настоявах. Казвах, че ако искаш героична драма да напишеш, трябва да бъде това нещо. И Христо написа либретото, но колко разправии имаше около тая работа… Романът завършва, така да се каже, много елегично. А операта – оптимистично. Такова беше времето. Това желаехме, това искахме… ".

Либретото на "Момчил" е написано от поета Христо Радевски с активното участие на композитора. Въпреки историческия сюжет от Средновековието, стремежът на авторите е да изкажат негодувание от действията на тогавашните български управници. Пресъздадени са преди всичко героичните епизоди от книгите на Загорчинов, а не тези за Теодосий Търновски. Затова и заглавието е "Момчил", а първообразът на главния герой от ХІV век е забележителен – лидер, защитник, воин. 

Световната премиера на творбата е в Софийската опера през 1948 г. с диригент Асен Найденов, режисьор Михаил Хаджимишев, художник Ненко Балкански и хореограф Маргарита Дикова.

Вълнуващата и невероятно красива музика на "Момчил" заслужава внимание и сценично възкресяване. Партитурата е ярка, пищна, могъща. Несъмнено в нея си дават среща композиционните възгледи на автора с големите оперни тра­диции. Внушителна и многозначна оркестрова партия, която е далеч от акомпаниращата роля. Въздействащи са великолепните хорови сцени – хорът е и ко­ментатор, и участник в събитията. Дълбоката тайнственост на гората, героичните кулминации, буйството на танците – музиката е действително завладяваща. Една от най-ярките сцени е тази на царската сватба, която завършва с прочутите Танци от втора картина. Заедно с Въведението към операта те от десетилетия са много обичан и често изпълняван концертен номер в програмите на всички български симфонични състави. Най-добрата възможност да се чуят тези прекрасни родни звуци е еталонното изпълнение на "Момчил", а до днес това е студийният запис от 1974 година на съставите на Софийската опера, дирижирани от изключителния оперен интерпретатор – големия български диригент и композитор Иван Маринов.