Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образци на българската музикална култура

Любомир Пипков – "Момчил"

Любомир Пипков
Снимка: operasofia.bg

"Творчески винаги ме е вълнувал проблемът за изграждане на български музикален стил" – пише големият ни класик Любомир Пипков, създал някои от най-важните образци на нашето композиторско творчество от миналия век. Реализацията му не само като музикант, а и като литератор и поет, педагог, публицист и общественик, личност с ярка социална позиция и прогресивни убеждения, го определя като водеща фигура в българския интелектуален елит. Още през 1974-та големият руски музиколог Михаил Друскин констатира: "Днес вече е ясно: Пипков е един от най-големите композитори на съвременността, чиято дейност е изключително многостранна. Пипков стои редом до такива композитори като Шостакович, Онегер, Барток, Лютославски, Бритън".

Любомир Пипков

Според очевидци – изключително скромен, благороден и деликатен човек, Любомир Пипков несъмнено е забележителна личност, с огромна култура и талант, значим представител не само на българската, но и на европейската музика на ХХ век. Не друг, а великият Дмитрий Шостакович е заявил: "Пипков е композитор, който поражда влияния". Автор е на четири симфонии, инструментални концерти, оратория, оркестрови и камерни произведения, хорови и солови песни, филмова музика. А трите му опери са три неповторими шедьовъра, три музикално-драматургични концепции, обединени от уникалния му стил, синтезирал елементи на народност и модерност. "Янините девет братя", "Момчил" и "Антигона 43" са върхове в българското музикално-сценично творчество. Всяка е образец и еталон: първата – за народна музикална драма (според самия автор) или опера-балада (според Иван Хлебаров); втората – за героико-романтична творба от жанра. С третата Любомир Пипков слага началото на нов стандарт в българската опера, тя е новаторска не само заради сливането на античен и съвременен сюжет, а и като музикален език и драматургия.

Според самия композитор, идеята за "Момчил" е провокирана от нахлуването на Германия в Полша през 1939 г. Несъмнено замисълът идва и след случилото се в Испания, а преди това преживените няколко войни и Септем­врийското въстание в България от 1923 г. Любомир Пипков винаги е бил част от кръга на най-интересните и прогре­сивни родни интелектуалци. Сред тях са млади, изявени талан­ти – художниците Илия Бешков и Борис Ангелушев, поетът Христо Радевски, писателите Константин Петканов и Стоян Загорчинов, режисьорът Боян Дановски. Един от най-близките приятели на композитора е критикът Георги Цанев – издател на месечното списание "Изкуство и критика", което излиза от 1938 до 1943 г., а сътрудници са предимно автори с леви убеждения. Пипков е важна фигура в "Из-Кри" (както наричат изданието съ­кратено) още от основаването му и точно в тази среда се ражда идеята за "Момчил". Години по-късно режисьорът Рангел Вълчанов записва разговор между Георги Цанев, Христо Радевски и Любомир Пипков, в който тримата свидетелстват, че "Изкуство и критика" всъщност е "родилният дом" на "Момчил". Пипков си спомня, че Георги Цанев му е дал да прочете отново трилогията "Ден последен, ден Господен" на Стоян Загорчинов, за да се убеди в качествата ѝ на база за оперно либрето. "Да де, ти не беше убеден" – казва Цанев: "Аз настоявах. Казвах, че ако искаш героична драма да напишеш, трябва да бъде това нещо. И Христо написа либретото, но колко разправии имаше около тая работа… Романът завършва, така да се каже, много елегично. А операта – оптимистично. Такова беше времето. Това желаехме, това искахме… ".

Либретото на "Момчил" е написано от поета Христо Радевски с активното участие на композитора. Въпреки историческия сюжет от Средновековието, стремежът на авторите е да изкажат негодувание от действията на тогавашните български управници. Пресъздадени са преди всичко героичните епизоди от книгите на Загорчинов, а не тези за Теодосий Търновски. Затова и заглавието е "Момчил", а първообразът на главния герой от ХІV век е забележителен – лидер, защитник, воин. 

Световната премиера на творбата е в Софийската опера през 1948 г. с диригент Асен Найденов, режисьор Михаил Хаджимишев, художник Ненко Балкански и хореограф Маргарита Дикова.

Вълнуващата и невероятно красива музика на "Момчил" заслужава внимание и сценично възкресяване. Партитурата е ярка, пищна, могъща. Несъмнено в нея си дават среща композиционните възгледи на автора с големите оперни тра­диции. Внушителна и многозначна оркестрова партия, която е далеч от акомпаниращата роля. Въздействащи са великолепните хорови сцени – хорът е и ко­ментатор, и участник в събитията. Дълбоката тайнственост на гората, героичните кулминации, буйството на танците – музиката е действително завладяваща. Една от най-ярките сцени е тази на царската сватба, която завършва с прочутите Танци от втора картина. Заедно с Въведението към операта те от десетилетия са много обичан и често изпълняван концертен номер в програмите на всички български симфонични състави. Най-добрата възможност да се чуят тези прекрасни родни звуци е еталонното изпълнение на "Момчил", а до днес това е студийният запис от 1974 година на съставите на Софийската опера, дирижирани от изключителния оперен интерпретатор – големия български диригент и композитор Иван Маринов.


Тъй като не разполагаме с видео на това изпълнение, предлагаме концертната версия на Въведението и Танците от "Момчил"  със Софийската филхармония и Алексей Измирлиев на пулта. Запис на Балкантон от 1986 г.



Снимки: operasofia.bg, Христо Юскеселиев (архив), discogs.com, Държавна Опера - Стара Загора 


По публикацията работи: Марта Рос


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

За света Цецилия – концерт в памет на виртуозния органист Янко Маринов

На 16 ноември 2025 г. в 19.30 ч. в католическата катедрала "Св. Йосиф" в София ще се проведе бароков концерт, посветен на празника на покровителката на църковната музика – римската мъченица св. Цецилия. Концертът "Cantantibus organis" е част от..

публикувано на 12.11.25 в 10:10

Рок певецът Тома събира своите "Белези" във втори солов албум

Още с появата си на българската музикална сцена преди почти 20 години, рок музикантът Тома Здравков ни спечели с автентичното си присъствие. Макар и посветен основно на рокендрол, пънк и кънтри звука, Тома винаги е бил далече от образа на лошо момче –..

публикувано на 11.11.25 в 10:15

С концерт на Ars Nova Napoli София чества 2500 години от основаването на Неапол

Вълнуващо преживяване предлага Европейският музикален фестивал на столичните меломани на 10 ноември. 2500 години от основаването на легендарния с красотата си италиански град Неапол ще бъдат отбелязани със специално събитие – концерт на формацията Ars..

публикувано на 09.11.25 в 10:05