Да създадеш православна българска енория на хиляди километри от родината е трудна мисия, когато българската диаспора е разпиляна на далечни разстояния от енорийския храм. И докато в България приемаме за даденост във всеки квартал на големия град да има черква с редовни богослужения, зад граница свещеникът е приет с особена радост и надежда, като духовен баща. Защото не само вдъхва живот на енорията, но и изгражда невидимата връзка с дълбоките ни православни корени – там, на чуждата земя. С тази мисия, преди повече от 27 години отец Юлиян Ангелов напуска Видин и се установява в Берлин, за да участва в изграждането на църковната ни общност там.

"Ние нямахме храм в началото – отбелязва отец Юлиян, в интервю за подкаста на Радио България "Мост на вярата", посветен на православната ни църковна община в Берлин. – Местехме се, защото нямахме собствена църква и така междувременно се оформяше и енорията. За 7-8 години я събрахме, но в процеса на работата бях на друга възраст и не съм разбрал кога за първите десет години, хората в църквата от 7 станаха 70. В момента имаме много енориаши. На неделни литургии се събират повече от 100-120 души, а тук за тези територии това е сериозно число. В църквата има хора, които редовно се изповядват и има много деца. Има семейства, които спазват постите и действителен енорийски живот, както навсякъде."

Отец Юлиян Ангелов е един от тримата свещеници при катедралния храм "Свети Цар Борис Покръстител" в Берлин. Решението да отиде в Германия и да напусне енорията към митрополитския храм "Св. Николай Чудотворец" във Видин, той определя като "Божа работа". Случайно разбира, че търсят свещеници за новата западноевропейска църковна община и тръгва натам. Първоначално пътува между България и Германия и накрая се установява в Берлин, където приобщава търсещите души на сънародниците ни към Църквата. 

"Тук си е мисия, а разликата с България е огромна – там стоиш и чакаш хората в храма, а тук – в Берлин се движиш между болници и затвори", посочва отец Юлиян. За обръщането на младите хора към вярата казва, че са нужни най-вече дела, като това да помагат с превод в болниците на майки на онкоболни деца, например.

"Някои деца оцеляват, други не и те стават свидетели на подобни неща от живота – това е енорийската работа. Който и да е дошъл, винаги се е притекъл на помощ. Колкото и да не е бил вкъщи вцърковен, много бързо се вцърковява, но работата тук е жива и много интензивна. Има всякакви случаи, но ние помагаме само на тези, които са в пълна безпътица – загубили документи и средства и вече нямат представа накъде да поемат. Ние на тях подаваме ръка и те не са малко. Някой ги излъгал, че има работа, че им е намерил жилище. Човекът идва, похарчил е спестяванията си за пътя и накрая няма нищо. Някои са претърпели насилие, други извървяват километри пеша, без обувки. Виждал съм такива разранени от ходене крака, каквито не можете да си представите. За подобни случаи имаме лекарски екип, който ни помага безвъзмездно. Имаме преводачи млади хора, които превеждат безвъзмездно."

Що се отнася до средствата – в набирането им се включват и самите хора преминали през изпитания. "Всеки помага за другия и се получава", казва отец Юлиян и допълва:

"Бог помага и то доста. По някой път поемаме големи ангажименти и вечер като го обмислиш виждаш, че няма как да стане. На другия ден тръгваш малко разочарован, на третия – малко отчаян и на четвъртия се прояснява отнякъде. Не знам как. Затова смело напред."

Снимки: личен архив на отец Юлиан Ангелов, Дарина Григорова