Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Св. Лаврентий е покровител на готвачите

С отварянето към света българинът променя културата си на хранене

Няма трудно ястие, важно е да е вкусно и автентично, казва шеф Атанас Балкански

7
Снимка: Facebook/ Atanas Balkanski

Професията на готвача става все по-престижна, а хората които се занимават с нея трябва наистина да я обичат, защото часовете труд са много, натоварването и отговорностите – също. Небесен покровител на готвачите е Св. Лаврентий – един от седемте дякони, убити по време на гоненията на император Валериан, раздал църковните богатства на бедните, вместо на римския император, а след това представил тълпа от просяци, сакати, слепи и болни  като  "същинските съкровища на Църквата". В деня на Св. Лаврентий ви срещаме с един български майстор-готвач, за когото професията е призвание, но и наследство, тъй като родителите му също са в нея.

Ако обичате да готвите и сте готов да влезете в кухнята и да се отдадете изцяло – това е занаят, от който ще бъдете удовлетворени – казва ни шеф Атанас Балкански.


Финалист в кулинарен телевизионен формат, собственик и главен готвач в два ресторанта в София. Родом е от Пловдив, но е израснал на село и от малък проявява интерес към магията, която се случва в кухнята. Още тогава научава основния урок – пресните и свежи продукти са една от най-важните съставки за всяка гозба. От ученик Атанас не спира да експериментира с различни вкусове. Опит добива както у нас, така и в чужбина – работи в престижни ресторанти в Амстердам и Сан Франциско, а едно от най-любимите му занимания когато пътува е да опитва типични за района ястия.

"В Амстердам попаднах на стаж от Кулинарната академия, в която учех в България. Ресторантът беше част от голяма верига хотели и след първите си шест месеца беше спечелил две звезди "Мишлен", което е изключително трудно. Повечето пъти се дава само една звезда, а за две се изисква много голяма класа. Три звезди се дават още по-трудно и след поне три години."


Изискванията един ресторант да получи това престижно отличие са много, но най-важното е храната да бъде изключително вкусна – признава българският майстор и допълва, че в подобно заведение се работи по много часове, с голям екип, в който всеки има строги отговорности, а кухнята е разделена на станции. Възможно ли е да очакваме български ресторант да получи звезда "Мишлен"?

"Няма и да има подобни ресторанти в България, докато държавата не се погрижи за това, защото то е пряко свързано с Министерството на туризма. Те трябва да заплатят една определена сума към "Мишлен", за да могат да дойдат в страната, да обикалят ресторантите и да ги оценяват. Докато това не се случи, няма какво да направим, колкото и добри ресторанти да има в България."

Как се променя вкусът на българина и лесно ли възприема по-нетрадиционни вкусове?


"Смятам, че българинът се възпитава в начина, по който се храни и има много по-голяма култура на хранене от тази преди 20 години. Това е факт благодарение на кулинарните предавания, а и на това, че вече много повече пътуваме, виждаме и опитваме различни храни в чужбина, а след това ги търсим и в България."

Няма храна, която да се приготвя трудно, възможно е просто да бъде направена и поднесена интересно, но и автентично, с близък до оригиналния вкус – казва ни Атанас Балкански, а самият той предлага в ресторантите си традиционни балкански ястия в модерна интерпретация.


"Смятам, че кухнята на Балканите е доста повлияна една от друга. Да, шопската салата е нещо традиционно българско, но в Сърбия, Турция и Гърция има подобна салата. Същото е със зелевите и лозовите сърми, шкембе чорбата – има ги в почти всички страни от полуострова, просто леко видоизменени."


Любимата му рецепта от детството са яйца в доматена каша, приготвяни от неговата баба:

"Правеше една кашичка в тенджерка, където се слага малко брашно, масло и малко от домашния доматен сок. Това се сгъстява и заедно с няколко яйца и малко сирене, се превръщаше в едно от най-вкусните неща, които обичах да ям като малък – спомня си събеседникът ни и допълва: – Баница също много обичам, но я предпочитам с домашни точени кори, защото е много по-вкусна."


Неведнъж кулинарът си е задавал въпроса, какво би правил, ако не е готвач, но и до днес не е открил отговора. Убеден е в едно – енергичен човек е и не може да си представи да седи по 8 часа в някой офис. Удовлетворен е от факта, че професията му попада все по-често под светлините на прожекторите, въпреки че е доста стресова и тежка. Обича да експериментира, да смесва вкусове и продукти от различни държави, но е категоричен в едно – българският домат е най-вкусен:


"Трябва да имаме предвид сезона и да не се храним с плодове и зеленчуци, които не са типични за съответния период от годината, защото за да стигнат до нас те се обработват с различни химикали. Затова за зимата в България правим много туршии – за да запазим сезонните зеленчуци и да ги консумираме по-късно, пък те са и естествен пробиотик. Туршия може да се направи от абсолютно всичко – моркови, тиквички, краставици, аспержи дори. В момента приготвям и вариант на традиционната българска лютеница, но само с домати лук и чесън. Пека ги дълги часове във фурната и ги бъркам от време навреме, за да може цялата вода да се изпари и да се получи нещо като едро смляна лютеница, но без чушките. После леко овкусявам със сол и малко захар, за да се пресече киселото на домата – става много вкусно, когато го объркаш с малко пресен магданоз и крутони от стар хляб."


Експериментите на шеф Балкански не спират дотук – в горещия летен сезон обича да разработва различни студени супи. "Правил съм една студена супа с праскови, босилек и малко сирене Бри, което е много добра комбинация. Правил съм и жълт таратор с моркови и куркума" – разказва Атанас Балкански пред Радио България. Повече за рецептите – чуйте в звуковия файл:


Снимки: Facebook/ Atanas Balkanski



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

За обредната храна в традиционната ни култура

Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..

публикувано на 14.06.25 в 13:15
Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25