Трапезица е един от трите хълма, с които е известна старата българска столица Търновград, каквото е средновековното име на днешното Велико Търново. Разположен на северозапад от града, той стои срещу съседния хълм Царевец – мястото, където през Средновековието се издигали царският дворец и Патриаршията.
Трапезица е известен с това, че по време на Второто българско царство (1185–1396) там е бил кварталът - крепост на столичния град. От три страни мястото е опасано от плавните меандри на река Янтра. Хълмът имал здрави крепостни стени, следващи неговите извивки. Зидовете били високи около 8 метра, а охранителните кули достигали до 12 метра.Допреди години се е смятало, че на Трапезица са живели само знатни боляри. Но след задълбочени проучвания на филиала на Археологическия институт към БАН е доказано, че това е бил квартал, в който оживеели както аристократи с богати жилища и висши духовници, така и обикновени жители. Предполага се, че през Средновековието населението на този хълм е достигало няколко хиляди души.

"Ако отсрещният хълм Царевец е с пирамидална форма, то Трапезица има формата на трапеза, или широко равно плато. Някои историци предполагат, че името има връзка с трапезитите – войните, които охранявали проходите в Средновековието" – разказва Светлана Петкова, екскурзовод от Историческия музей във Велико Търново:



Като важен духовен център "преславният град Трапезица с неговите църкви и манастири" се споменава в средновековни и византийски жития на Св. Иван Рилски, а първите проучвания на градската крепост са свързани със зората на българската археология. Те започват през 1879 г. и са дело на първото в България археологическо дружество – Търновското. Още в началото на XX век, при първите проучвателни разкопки, са разкрити основните обекти – крепостните стени, останките от църкви и шест порти към укрепения хълм.

При археологически разкопки през 90-те години на XXв. на хълма са открити 21 църкви, като част от тях са болярски гробници, а други са принадлежали на манастирски комплекси. В някои от църквите богослужение се извършвало до средата на XVII век, но после те били изоставени окончателно, вероятно заради старост и изместване на града в западна посока.

Днес архитектурно-музейният резерват "Трапезица" привлича множество туристи. На историческия хълм ги изкачва фуникуляр, а там е изграден център за представяне на културното наследство, където се показват находки от археологически проучвания – от праисторията и от времето на траките, които са едни от първите заселници на този хълм, до Средновековието, когато Трапезица е част от столицата на Второто българско царство.Любопитно е, че по проект на фондация "Гайдар Алиев" и с подкрепата на правителството на Азербайджан в реставрацията са вложени 1,2 млн. евро. Възстановени са 400 м от западната крепостна стена и три църкви със запазени стенописи. "Въпреки множеството проучвания, хълмът все още крие неизследвани тайни, а новите археологически работи продължават да разкриват непознати досега факти"– казва екскурзоводът Светлана Петкова пред Радио България.

Вижте също:
На 30 ноември честваме свети апостол Андрей Първозвани. В народната традиция денят е познат и като Андреевден. Св. ап. Андрей се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. Негов брат е свети апостол Петър..
На 29 ноември възпоменаваме свети мъченик Парамон и другите 370 мъченици, свети мъченик Филумен и преподобни Акакий Синайски. Светият мъченик Парамон и 370 други мъченици пострадали с него за вярата си в Христа през 250 г. при император Деций..
На 28 ноември възпоменаваме свети преподобномъченик Стефан Нови, свети мъченик Иринарх, светите 15 свещеномъченици Тивериополски, свети мъченик Христо, българин. Светият мъченик и изповедник Стефан Нови (715 – 767 година ) пострадал при..
На 29 ноември възпоменаваме свети мъченик Парамон и другите 370 мъченици, свети мъченик Филумен и преподобни Акакий Синайски. Светият мъченик..
На 30 ноември честваме свети апостол Андрей Първозвани. В народната традиция денят е познат и като Андреевден. Св. ап. Андрей се нарича..