На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.

Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на Неделя Кръстопоклонна през Великия пост, на Велики пeтък, на 1 август и на 14 септември.

Празникът Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен е установен във връзка с три важни събития в историята на Христовата църква: Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; Намирането на светия Кръст на Голгота и Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на Максентий, но войните му били по-малобройни и той поискал подкрепа от Бога. Тогава Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Сам Господ му се явил в съня и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Със силата на кръста Константин Велики успял да победи и влязъл тържествено в Рим.

През 326 година царица Елена, майката на император Константин, се заела да открие светия кръст Господен в Йерусалим. По указания на един стар евреин, в 326 година започнали да копаят и открили три кръста и като опрели Христовия до мъртвец, той веднага възкръснал.

През 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл в Персия всички скъпоценности, които намерил там. Сред задигнатите светини бил и свещеният Господен Кръст. Войната продължила дълго. Наследникът на  Хозрой сключил мир и се задължил да върне всичко, задигнато от баща му.

Император Ираклий тържествено възвърнал в Йерусалим светинята - честния и животворящ Господен Кръст. 

На Кръстовден се спазва строг пост.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".