От 17 до 23 септември 2025 г. в акваторията край нос Киллик, община Аврен, се проведоха подводни археологически проучвания под ръководството на проф. д-р Иван Христов и с участието на водолази от Националния исторически музей, служители на НСО и доброволци. Изследванията обхванаха малкия залив южно от нос Киллик — зона, която е сред най-слабо проучените под вода участъци от северното българско Черноморие. 

На базата на находки, открити през 2023 г., археолозите изказаха хипотеза, че в района на нос Киллик е съществувало убежище за кораби при лошо време, както и активно пристанище, обслужващо античното селище Ерите. Целта на втория етап от проучванията е била да се установят границите на пристанищната зона към късноантичната крепост Ерите. Самата крепост Ерите е обозначена в известната антична карта Tabula Peutingeriana. Според данните в нея, по черноморското крайбрежие в рамките на провинция Втора Мизия са съществували пътни станции, сред които Одесос (Варна), Ерите (при устието на р. Камчия) и Темплум Йовис (вероятно при днешния град Обзор). И трите са били важни пристанищни центрове, разположени директно на морския бряг или при устието на реки – тоест, сигурни пристанища.

В експедицията тази година са регистрирани 348 фрагмента от антични и късноантични керамични съдове и амфори, сред които амфори, произхождащи от Хераклея, Хиос, остров Кос, римски амфори, северноафрикански амфори и други. Сред най-ранните находки са три каменни котви с един отвор, които могат да се датират най-рано от началото на I хил. пр. Хр.

На базата на събраните данни може да се заключи, че акваторията южно от нос Киллик е функционирала като място за товаро-разтоварни дейности още от началото на I хил. пр. Хр. до началото на VII век. През късното Средновековие тук са потънали няколко плавателни съда. Геоморфологията на носа, който в миналото вероятно се е вдавал по-навътре в морето, е формирала естествена защитена пристанищна зона.