На 14 октомври Православната църква възпоменава преподобна Параскева - Петка Търновска. Народът ни нарекъл празника Петковден. Възпоменаваме и светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий.

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици в целия православен свят.

Светицата живее през ХI век и просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина. Завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи извършват многобройни чудеса.

Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Там св. патриарх Евтимий написва най-вдъхновеното житие на светицата, а преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство.

В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., са пренесени в Белград. След завладяването и на сръбските земи мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений, през 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш, а през 1888 г. – в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес.

Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий пострадали по време на управлението на император Нерон (54 – 68).

Свети Назарий е роден в Рим и от ранна възраст посвещава живота си на проповядване на Христовото учение. Напуска Рим и пристига в Милано, където, докато посещава християни в затвора, се запознал с близнаците Протасий и Гервасий. Свети Назарий направил всичко възможно, за да облекчи страданията им, за което бил бит и прогонен от Милано.

Свети Назарий отишъл в Галия, където успешно проповядвал християнството и обърнал много езичници. В град Кимел той покръстил сина на християнка на име Целсий и придобил верен ученик и спътник в мисионерските си трудове.

Назарий и Целзий загинали мъченически ​​в Медиолан (дн. Милано), а скоро след това били екзекутирани и светите братя Гервасий и Протасий.

Много години по-късно, по време на управлението на свети император Теодосий (408 – 450), свети Амвросий, епископ на Медиолан, чрез откровение свише открил мощите на светите мъченици.

Светите мощи, известни с многобройните си изцеления, били тържествено пренесени в Миланската катедрала.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".