На 15 октомври Православната църква възпоменава преподобни Евтимий Нови и свети  Лукиан, презвитер Антиохийски.

Свети Евтимий Нови Солунски, родом от град Анкира в Галатия, бил кротък, честен и послушен от детството. След военната си служба, по настояване на майка си, се оженил, но след раждането на дъщеря си тайно напуснал дома си и постъпил в манастир. 15 години прекарал на планината Олимп, където се учил на монашески подвизи от старците, а след това се преместил на Света гора Атон, където приел великата схима и три години се подвизавал в пещера в пълно мълчание. Дълго време свети Евтимий се подвизавал на стълб близо до Солун, като напътствал идващите за съвет и лекувал болните.

По Господня заповед свети Евтимий основал два манастира на планината Перистера, недалеч от Солун, през 863 г., които управлявал в продължение на 14 години. Майка му и съпругата му станали монахини в единия от тях. Преди смъртта си светецът се оттеглил на остров близо до Атон, където починал през 889 г.

Мощите му били пренесени в Солун.

Свети Евтимий е наричан Новият, за разлика от свети Евтимий Велики (честван на 20 януари).

Свети Лукиан, мъченик Антиохийски, от ранна възраст останал сирак, отишъл в Едеса и станал ученик при изповедника Макарий. Заради благочестието и ревността си за разпространение на християнството сред евреи и езичници, Лукиан бил ръкоположен за свещеник.

В Антиохия свети Лукиан открил училище, където събрал много ученици. Посветил се на научни трудове, като поправил текста на Светото писание, който бил повреден от преписвачи и еретици. По време на преследването на Диоклециан, свети Лукиан е арестуван и изпратен в затвор в Никомидия, където в продължение на девет години насърчава своите събратя християни. Подложен на тежки мъчения и глад, свети Лукиан починал в затвора.

Тялото на светия мъченик било хвърлено в морето, но 30 дни по-късно делфини го изнесли на брега.

Вярващите погребали с почести многострадалното тяло на свети Лукиан.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".