В историческите изследвания, посветени на родната класическа музика десетилетия наред присъства странното твърдение, че България е "догонвала" европейските и световни музикални култури. Това е не само погрешно, а и нечестно по отношение на нашите творци, сред които е първият професионално подготвен български композитор – Емануил Манолов, наричан "основоположник" на нашето музикално творчество. 

Като всички свои колеги от поколението първомайстори, Манолов притежава несъмнен талант и богата музикална култура. И както своите съвременници и творците от следващото поколение, учили в чужбина, той се завръща в Родината, за да вложи всички свои знания и умения за изграждането на българската музика. Различни източници сочат за година на неговото раждане 1858-а или 1860-а, но родното му място е сигурно: Габрово – град на изявени, образовани, предприемчиви и амбициозни хора, на икономически възход и национално пробуждане, на първото българско светско училище. 

За детството и младостта на Емануил Манолов се знае малко, но е известно, че са били изпълнени с бедност и несгоди. Преди около четвърт век известният български режисьор Георги Дюлгеров замисля серия от филми за композиторите първомайстори и в архивите попада на истинската история, дала идеята за първата българска опера – "Сиромахкиня", чийто автор е Емануил Манолов. Оказва се, че прототип на главната героиня, принудена буквално да проси, за да изхрани децата си, е майката на композитора. Останала без средства, тя предприема огромния риск да замине с четиримата си синове за Киев и да моли известни българи там за финансова помощ за обучението на момчетата. Молбата ѝ не е удовлетворена и отчаяната жена просто…  изоставя четирите си деца. Открити от сънародници, те са отведени в българското настоятелство в Одеса, където пътищата им се разделят. 

Тъй като има изявен певчески талант, Емануил попада в Московската хорова капела. Продължава образованието си в Московската консерватория. Учи флейта, пиано и теоретични дисциплини и прави първи опити да композира. Не успява да завърши, защото с избухването на Сръбско-българската война се завръща в родината и заминава за фронта като капелмайстор. От 1885 г. до края на живота си работи като учител и военен музикант в Пловдив, Асеновград и Казанлък. В града на розите Манолов е капелмайстор на XXIII Шипченски полк и диригент на любителския хор и оркестър към читалище "Искра". В Казанлък той създава голяма част от творбите си, там през 1900 г. са представени първите две действия от "Сиромахкиня".

И въпреки че остава в историята като автор на първата българска опера, въпреки че е писал и камерна музика и пиеси за духов оркестър, най-важният жанр в творчеството на Емануил Манолов е хоровият. Обичана и често изпълнявана и до днес е знаменитата му песен "Каква мома видях, мамо". Той е автор и на много от тъй наречените "китки" (потпури) за смесен хор, на литургични песнопения, маршове и прекрасни детски и училищни песни, сред които класически образец остава "Хубава си, татковино" по великолепното стихотворение на Петко Рачов Славейков – един от символите на българското национално самочувствие.

А авторът на песента – Емануил Манолов, е учил в Москва, имал е отлична професионална подготовка и сериозна музикална култура и със сигурност би могъл, както и други негови колеги от първото поколение наши композитори, да намери реализация в чужбина. Но тези българи се посвещават на мисията да адаптират българското доскоро затворено общество към европейската професионална музикална среда. Осъзнаване и осмисляне на нови ценности е пътят, който професионалните ни музиканти трябва да извървят заедно с нашето общество. И те го правят, без да се опитват да "догонват" някого.