7
Над 500 души от цялата страна се събират днес на националния фестивал "Някога... Когато хлябът имаше душа" в петричкото село Генерал Тодоров, съобщи кметът на населеното място Станислав Станков. Участие в четвъртото му издание са заявили и многобройни гости от Република Северна Македония.

През тази година за първи път в селото се обособява улица, посветена на занаятчийските изделия. Тя се нарича "Чаршията" и на нея ще се предлагат само ръчно направени предмети, а занаятчии ще изработват на място различни изделия.

Специално за празника са издигнати и две сцени. На едната от тях ще се представят традиционни песни и танци, докато другата ще пресъздава автентична атмосфера и посетителите ще се запознават с традиционни занаяти като тъкане на стан и предене на вълна.

Всеки участник ще се включи в празника с две домашно приготвени ястия по избор и ще бъде задължен да предостави на организаторите рецептата за тях. Най-сполучливите рецепти ще бъдат издадени в готварска книга, която ще се разпространява безплатно на фестивала догодина.

Гостите на празника ще имат възможност и да получат печат в туристическия паспорт на сдружение "Млад планинар", чиято цел е да популяризира община Петрич като туристическа дестинация.

Фолклорният празник "Някога... Когато хлябът имаше душа" се организира от читалище "Яне Сандански-1946" с подкрепата на Община Петрич и кметството на село Генерал Тодоров, информира БТА. Целта на проявата е да бъдат запазени народните традиции и автентичните рецепти и те да се предадат на следващите поколения.

Според народното вярване, червеният цвят притежава силата на слънцето и дарява жизненост на всяко живо същество, докато белият символизира чистотата, невинността и радостта. Появата на усуканите бели и червени конци, известни като мартеници, означава,..
Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" не е обикновено школо, а истинска фабрика за таланти. Това е първото не само в България, а на Балканите училище за професионално изучаване на фолклор . Намира се в сърцето на красивия..
Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..