Когато приносът в областта на науката се превърне в база за следващи задълбочени проучвания, границите между държавите и континентите като че ли се стопяват – в пряк и в преносен смисъл. Именно това се случи по време на научната конференция "Терени и посоки. Етномузиколожки, фолклористични и антропологични измерения и перспективи", организирана от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) и Сдружение "Непознатите – Пловдив", посветена на 70-годишнината на доц. д-р Наталия Рашкова, оставила ярка следа в науката със своите задълбочени дългогодишни изследвания в областта на етномузикологията, културните политики и миграционните процеси на българския фолклор, с множество публикации в български и чуждестранни специализирани издания.

• Доц. Наталия Рашкова: Глобализацията е причина за допълнителен интерес към идентичностите

Събитието се превърна във вълнуваща среща между учени от Полша, Румъния, Германия, Казахстан и САЩ, а всяка от темите, представящи завършени и предстоящи проекти за изследвания в различни сфери от науката се базираше на резултати от дългогодишния труд на Наталия Рашкова. 

"С Наталия сме работили още от студентските години. Посетихме Сакар, Ивайловград, българските католици в Свищовския регион, Трънския край, българите в Унгария, прекосихме и южната граница и бяхме сред потомците на бежанците от Източна и Западна Тракия. От това се родиха и много добри публикации, като една от най-значимите е сборникът "Фолклор от Сакар", чийто записи и до днес се използват от местните, за да възстановят традициите си", сподели доц. Валентина Райчева и допълни:

"Няма по- голямо удовлетворение за един учен от това неговите публикации да бъдат четени, цитирани, да служат като вдъхновение за нови изследвания и да отварят хоризонти; няма по- голямо удовлетворение и от това – да възпиташ и обучиш свои последователи, които да се реализират в научната сфера и да продължат твоя път, каквито са успешните докторанти на Наташа. Ако трябва с три думи да опиша нейния научен принос, бих казала: "пътеки, следи, посоки"."

Срещата премина между задълбочеността на докладите и топлите думите на благодарност, мили спомени от експедициите за теренни проучвания и вълнуващи приятелски пожелания, отправени не само от колеги, но и от учебни заведения, институции и цели организации, а поздравителните картички на Полското национално радио, Международния фолклорен фестивал в Закопане (Полша) и българските общности зад граница, предизвикаха взрив от емоции в залата – чуйте ги в звуковия файл:

През първия ден от двудневната конференция проф. Владимир Пенчев от ИЕФЕМ - БАН представи едно от най-значимите проучванията на българската диаспора зад граница, проведено заедно с Наталия Рашкова и поясни:

"Бяха реализирани изследвания в Унгария и Чехия и беше логично фокусирането към Словакия, а по-късно и към Австрия т.е. към затваряне на кръга от изследвания на българските общности в Средна Европа. От друга, към Словакия винаги е имало интерес, заради битуващите там български градинари. Само ще добавя, че по почина на унгарците, в Словакия също има идея да се защити българското градинарство като нематериално културно наследство."

• Вече и официално - българското градинарство е част от културното наследство на Унгария

Малко по- късно доц. Веселка Тончева представи бъдещ проект, базиран на някои от проучванията на доц. Рашкова, но ориентиран към най-новите съвременни цифрови технологии, използващ сензорни системи, които чрез поставяне върху тялото на човек, ще предоставят информация за едно напълно иновативно изследване на българското традиционно танцуване.