В началото на 90-те години изтъкнатият композитор и диригент Стефан Драгостинов създава нова версия на "Притури се планината" за хора на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев". Тя е записана със солистката Людмила Радкова.

Безспорно е обаче, че световната популярност на песента идва през 1994 г. с модерния аранжимент, в който звучи гласът на Съботинова. Но това, което прави въздействието ѝ изключително за българите, е не само великолепната мелодия и уникалният глас на Съботинова, а и трагичният, лаконичен текст – истински шедьовър на българската словесност, който поразява още с първата дума: "притури се". Едновременно диалектна и архаична, тази дума е жива в съвременния български език, където "притурям" има значение на "добавям". Смисълът в песента е съвсем различен. В речниците ни "притурям се" означава още "пресипвам се от едно място на друго, издигам се, изниквам там, където ме е нямало", както и "стоварвам се изневиделица, прекатурвам се, трупам се, натрупвам се много и отведнъж". Песента запазва всички тези значения на "притурям се" и ги подрежда в градация: цялата планина се повдига и "затрупва" двама овчари. Но защо? Подобно нещо не е необходимо, за да бъдат затрупани двама души. Хиперболата на притурянето прави планината още по-огромна и смазваща.

След като изслушва молбите и доводите на овчарите да ги пожали – единия го чака първо либе, а втория – стара майка, планината произнася своята присъда. Песента свършва рязко и вероятно никой не е пощаден. Разбираме го от подмяната на глагола "чака", използван от овчарите, с "жали". Чака се жив човек, жали се мъртвец. А планината отрежда: любе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба. И двете жени ще жалят погубените животи, майката ще го прави по-дълго.

Ето и модерната версия, превърнала се в световен хит:

Снимки: архив, Aнсамбъл "Филип Кутев", БТА