На 3 ноември възпоменаваме преподобни Пимен Зографски, наричан още и Софийски. За живота и делото на св. Пимен знаем от достигналото до нас житие, писано от ученика му Памфилий – открито в началото на 30-те години на ХХ век в библиотеката на Зографския манастир в Атон. Според житието, свети Пимен е роден около 1545 г. в София. Като млад учил четмо и писмо, черковно пеене и живопис при софийския свещеник Тома в просветната и живописна школа на църквата "Св. Георги".

След като родителите му починали, той раздал на бедните имуществото си и се отправил към българския Зографски манастир на Света Гора, Атон.

Когато навършил 30 години, монах Пимен бил ръкоположен за йеромонах. Петнадесет години прекарва в "пост и умна молитва" като отшелник в пещерата на друг зографски светец – св. Козма. Когато при него идвали от цялата Света гора желаещи да останат, той "отпращал всички с увещанието, че не е воля Божия".

На 55-годишна възраст, по време на молитва, му се явил покровителят на Зографската обител свети великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде пастир на народа си. Той се отправил към българските земи, като взел със себе си своя ученик Памфилий. Обиколил много градове и села в Софийската, Видинската, Доростолската епархии и до бреговете на Преспанското езеро, като възстановил и зографисвал разрушени храмове и манастири и навсякъде проповядвал словото Божие.

В житието му четем: "Християните като овци без пастир идваха с хиляди при него, като при свой пастир... И като обходи цялата Софийска страна той, Пимен, съгради по селата и градовете 300 църкви и 15 манастира, измежду които и Черепишкия манастир, който е на река Искър, обнови и братя много събра, постави им игумен и всичко по образеца на общежитието на Зографския манастир устрои".

"Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва".

Монах – подвижник, зограф, лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото на ХVII век, свети Пимен Зографски е оставил богато културно и духовно наследство.

Към края на живота си той се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде там Богу душата си. Починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса, за което пише и неговият ученик монах Памфилий: "От гроба на светеца много чудеса ставаха, болни се изцеляваха и обхванати от нечисти духове се освобождаваха и други различни чудеса".

За свети Пимен пише и свети Паисий Хилендарски в своята "История": "Преподобният свети Пимен приел в Изограф монашество и преживял много години в Изограф. Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората. После напуснал Света гора и дошъл в Софийската епархия. През тия години турският цар дал свобода на християните да правят черква. Тоя свети Пимен се грижел, трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, оттам бил родом. След това обновил Черепишкия манастир край река Искър, тук и починал. След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени в Видинската епархия в Суходолския манастир. Тоя Пимен живял в 1610 г."

В днешния ден възпоменаваме и светите свещеномъченици епископ Акепсим, презвитер Йосиф и дякон Айтал, загинали мъченически при персийския владетел Сапор или Шапур II Велики (управлявал 310 – 379 г.).

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".