На 13 ноември Църквата възпоменава свети Йоан Златоуст, архиепископ Константинополски.

Великият отец на Църквата свети Йоан Златоуст е роден в 347 г. в Антиохия и получил добро за времето си образование. След като за кратко време бил адвокат, свети Йоан се заел с изучаването на християнското богословие под ръководството на антиохийския епископ свети Мелетий, при Картерий, най-добрия християнски учен от това време, и при Диодор, впоследствие епископ Тарсийски.

Прекарал в пустинята четири години с други монаси, а след това две години в пълно уединение и написал "Слово за свещенството", за това, какъв трябва да бъде християнският пастир и какви са задълженията му.

В 381 г. той бил ръкоположен за дякон и проповядвал пред огромно множество слушатели понякога и всеки ден. Силата на проповедническия му дар била толкова голяма, че предизвиквал у тях сълзи и стонове на разкаяние.

В 397 г. Йоан, смирен Антиохийски презвитер, бил избран за архиепископ на Константинопол.

Чуждият и неизвестен на двора и велможите епископ възбуждал против себе си недоволството на мнозина. Недоволно било и духовенството на столичния град, разпуснато и непривикнало към необходимата дисциплина, която му наложил Златоуст.

Изобличителните му слова относно охолния живот на богатите му навлекли много неприятели, сред които и императрица Евдоксия, която в Златоустовото изобличение на разкоша и суетността на константинополските жени видяла намек за себе си.

В 403 г. бил съставен събор от личните врагове на свети Златоуст, известен в историята под името "събор под дъба", който несправедливо осъдил Златоуст и той бил изпратен на заточение.

Възмущението на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия гняв, заставили императрицата да върне Златоуст, но в 404 г. го постигнало второ заточение.

В началото прекарал две години в Армения, откъдето го изпратили на заточение на друго място.

По пътя той починал (14 септември 407 г.) с думите: "Слава Богу за всичко!".

Творенията на свети Йоан Златоуст още в IV и V век придобили голяма известност в целия християнски свят. Те се пазели като скъпоценност в царските чертози и се изписвали със златни букви. Много от тях не са достигнали до наши дни, но от него са се запазили толкова съчинения, колкото от никой друг отец и учител на Църквата – до 1447, и 244 писма.

Днес, в навечерието на Рождественския пост, Църквата е отредила да се отбелязват Рождественски заговезни, с взаимно опрощение, заговяване (консумиране на блажна храна) и с постепенна нагласа за встъпване в предстоящия пост, посветен на славното Христово Рождество.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".