Завръщане в историята преди 115 г.

На 22 септември 1908 година, три десетилетия след освободителната за страната ни Руско-турска война 1877-1878 г., България обявява своята независимост от Османската империя. Така бленуваната от българите независимост не се осъществява веднага, защото Санстефанският договор (19 февруари 1878 г.), който слага край на войната и очертава границите на изконните етнически територии на България, има временен характер.

Истинската съдба на българите се решава няколко месеца по-късно – на 13 юли в Берлин. Там Великите сили подписват договор, който разпокъсва земите, населени предимно с българи. В Северна България е сформирано васалното на Турция Княжество България, на юг от Стара планина – автономната област Източна Румелия, а обширни части от населени с българи земи в Тракия и Македония са оставени под пряката власт на султана. Така борбата за национално обединение и независимост се превръща в основна цел на младата българска държава през първите десетилетия на съществуването ѝ. Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. е първата стъпка в тази посока. За следващата – обявяването на пълна независимост от Османската империя – трябва да изчака до 1908 г.

В Османската империя избухва т. нар. Младотурска революция. Именно тогава Австро-Унгария решава да анексира двете бивши османски провинции Босна и Херцеговина, нарушавайки първа Берлинския договор. В същото време избухва стачка в Източните железници – концесионна западна компания, която оперира и във васалните земи на Османската империя. Налице е обща слабост на тогавашния турски режим и младата българска дипломация не пропуска да се възползва от ситуацията.

Правителството начело с Александър Малинов убеждава българския княз Фердинанд да обяви независимостта на България. За място на тържественото събитие е избран старопрестолният град Търново.

В нощта срещу 22 септември 1908 г. министър-председателят посреща княз Фердинанд на военния параход "Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Велико Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата "Свети 40 мъченици", а княз Фердинанд приема титлата цар на българите.

България е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1909 година.

Денят на независимостта се чества като официален празник от 1990 година.