Музей на спомените

В търговищкия квартал „Бряг“ живее 82-годишният Стоичко Стоичков. Съседите му обаче го знаят като дядо Стоичко. Той е известен и заради това, че е превърнал дома си в музей на спомените. Пази, но и показва на любопитните предмети от стария бит. Те имат и сантиментална стойност за него, защото са били част от живота му.

Като в истински  музей в двора на дядо Стоичко може да се видят диканя, паламарка, сърп, плуг с лемеж, точило и още много други някогашни оръдия на труда, които днес малко от нас могат да различат. 82-годишният мъж разказва историите на всяко от тях.

„Това е торбичката, с която съм ходил на училище и съм си пасял двете кончета в продължение на 7 години като ученик, това е пионерската ми връзка от 70 години“, показва милите си спомени Стоичко Стоичков.

В двора на дядо Стоичко е неговата житейската история – първо трудното детство, после земеделската работа със съпругата му по полетата на Омуртажкия край. Всичко му е още по-свидно след нейната смърт.

„Няма един предмет, до който аз не съм се докосвал, да не съм го използвал.. И това е било цели 70 години, от 10-12 години съм започнал, аз, когато ги подреждах, ги изживях всичките, скъпи ми са всичките“, казва още  82-годишният пазител на спомени.

През годините Стоичко бил учител по физкултура и треньор по борба, но страстта му към земеделската работа остава непреходна.

„Това е точило за точене на лемежи, на ножове, на тесли. Това е крината, мерна единица за жито, събираше мисля, че около 11 кг жито., машинката за мачкане на картофи, ето, слагат се картофките тука, натиска се, смачква се, изстисква се, вади се отново, пак се пълни. Това е паламарка, като придатък към сърпа, със сърпа се режат житените класове, а с паламарката се събират житените класове. Това е бакъра, дето носихме вода, това е колелото, което с този синджир изкарва вода от кладенеца. Това е диканята, тука са наредени кремъците, те вършат тази работа – най-важната, режат сламата, цялата повърхност е била с кремъци, отпред е изкривена нагоре, за да не затлачва сламата, тегли се тука с един синджир, конете или биволите вървят и цял ден или до обед обикалят хармана“, допълва той.

А железните колела, които днес украсяват пътеката, в миналото са били сред основните части на плуга за дълбоката оран.

„ Това са лемежите, ето горният и долният, това е тасът, това е обръщалото на плуга, когато трябва да се обърне браздата на обратно“, разказва с умиление възрастният мъж.

 За съседите си Стоичко е непресъхващ извор на спомени, но и живата история на квартала.

„Дядо Стоичко е един изключително приятен, много начетен, интелигентен, интересува се от различни неща, целият квартал го познава, особено за годините си аз лично смятам, че е една изключителна интересна личност, която заслужава човек да познава“, казва Даниела Димитрова.

Дядо Стоичко вярва, че съкровищата му ще се предават на поколенията от двамата му сина, а междувременно с охота посреща гости – стар звънец известява пристигането им.

Чуйте историята на дядо Стоичко.