105 години от рождението на акад. Марин Големинов – един истински европеец в родната музикална история

На днешния ден преди 105 години в Кюстендил е роден академик Марин Големинов, един от най-значимите български композитори.

Лауреат на Хердерова премия, Кавалер на Ордена за изкуство и култура на Франция, Марин Големинов е бил директор на Софийската опера и ректор на Националната музикална академия. Почетен гражданин на столицата, както и на родния Кюстендил, на Стара Загора. Доктор хонорис кауза на Националната музикална академия в София и на Националната академия за музика и танц в Пловдив.

Композитор - неговото име е в галерията на най-изявените студенти на Скола Канторум в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди, Пол Дюка, Ги дьо Лионкур; след това специализира в Мюнхен; през 1942 година е премиерата на танцовата драма „Нестинарка“ (по разказа на Константин Петканов) – премиера, която предизвиква истински фурор в столицата; операта му „Ивайло“ е първата, която е поставена на хълма Царевец във Велико Търново, с нея се поставя началото на традицията там да се представят опери, тогава – през 1985-а – спектаклите на „Ивайло“ са посетени от над 14 000 зрители; квартетите на Големинов са сред най-добрите образци на този жанр у нас, като два от тях – „Старобългарски“ и „Микроквартет“ се изпълняват изключително често и днес (в края на 80-те квартети на Големинов се свирят в САЩ и „Ню Йорк Таймс“ публикува рецензия, изпълнена с удивления от класата на композитора ; през 1963 година Марин Големинов пише своя уникален „Концерт за струнен квартет и струнен оркестър“, с който отваря нова страница в своето творчество – модерна, с лаконичен израз, все така с най-доброто от европейската музикална естетика, но с типичен - вече Големиновски - изказ; други негови творби, които са неизменна част от българската класика са „Симфоничните вариации по тема от Добри Христов“, Пет скици за струнен оркестър, Малка сюита за соло цигулка, Три песни по картини на Майстора (с когото са земляци); при музикално-сценичните творби - оперите „Зографът Захарий“ (на премиерата Никола Гюзелев пее и рисува на сцената) и „Тракийски идоли“, балета „Дъщерята на Калоян“. Един от най-добрите оркестратори в историята на българската музика.

Диригент, професор в музикалната академия (сред неговите ученици са Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др.), критик. Казва, че винаги е обичал да пише и ноти, и думи. Сред трудовете, които публикува, е „Зад кулисите на творческия процес“ – уникално издания на български и френски, което изследва процеса на създаване и интерпретация на музиката по наистина иновативен начин.

Неговата танцова драма „Нестинарка“ е най-играната извън страната ни българска музикално-сценична творба. „Нестинарското хоро“ е емблематично за българската музика, произведения, което продължава да непрестанно да звучи и у нас, и зад граница. Поставяна е в Чехия, Германия, Русия, представяне е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт а във версията, която Маргарита Арнаудова създава за балет „Арабеск“ е играна в над 50 държави. По този повод Радой Ралин пише:
„Доказа той със Шопофонията, че има музика и в какофонията,
Но творбата му най-ярка си остава „Нестинарка“

Широко скроен, енциклопедична личност, истински европеец, Марин Големинов далеч преди да влезе страната ни в ЕС, казваше, че културата ни отдавна е в Европа.

За разлика от много други композитори от своята генерация, Големинов винаги е подкрепял младите композитори, авангардните идеи, иновативното мислене.

Марин Големинов е известен със специфичното си чувство за хумор, способността си да оцени и обобщи всяка ситуация само с няколко, изключително добре подбрани думи. Само един пример - при второто си гостуване като „Събеседник по желание“ във „Всяка Неделя“ на въпроса на Кеворк Кеворкян как се чувства, Големинов отговаря – „предупреждаваха ме да внимавам да не ме КЕВОРКираш, но аз им отговарях, че ако се опиташ, аз пък ще те МАРИНовам“.

За Големинов неговият ученик Стефан Драгостинов обяснява, че името му казва всичко – ГОЛЕМ и НОВ.

Марин Големинов умира през 2000-та година, след като дочаква новото хилядолетие – живял 91 години, той е свидетел на всички паметни и повратни събития на 20 век. Една от последните му творби се нарича „Възкресение за живите“.

Из дневника на Големинов:
„3 месеца след премиерата в София през 42 година, Софийската опера трябваше да визита на операта във Франкфурт на Майн. „Нестинарка“ беше включена в програмата. Във Франкфурт излезе много хубава критика в списанието, основано от Шуман. Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата! И така, с тяхна благословия, и до днес „Нестинарка“изгаря върху жаравата, за да възкръсне като феникс от пепелта...“