Шефът на Гьоте Институт - София Рудолф Барч: Аз съм отявлен фен на България

„Културата е много добро средство за влияние в най-различни сфери. Дадена тема може да бъде разработена от научен конгрес, но това би било суховато в сравнение с един културен проект. Освен това, културата е особено ценна, защото е универсално средство за комуникация между хората от различни страни. Най-добрият пример за това е музиката.”

Освен средство за комуникация, културата все по-често е и фактор в икономиката. Разнообразният културен афиш прави всеки град атрактивен за туристите, но предполага и големи инвестиции. Това важи за София, която се кандидатира за Европейска столица на културата през 2019 г. Как културата може да се превърне в доходоносен икономически фактор?

„Интересните събития привличат публика, а с това и пари. Европейската столица на културата гарантира освен това по-голяма публичност, по-широко и най-вече европейско медийно отразяване, а също така и средства, инвестирани по линия на ЕС. Често хората смятат, че културата е излишен лукс, скъпа декорация, от която лесно можеш да се лишиш. Нейното чисто парично изражение трудно може да бъде изчислено и не един и двама са си блъскали главите над този въпрос. Много политици погрешно смятат, че най-лесно могат да икономисат средства от култура и подценяват нейното значение за икономиката на страната.”

Икономиката в България отдавна крета, а от една година насам живеем и в политическа нестабилност. Протестите от миналото лято все още отекват под прозорците на кабинета на Рудолф Барч в Гьоте институт. Как вижда той България една година по-късно? Наистина ли се роди гражданското общество в тези протести?

„Трудно ми е да отговоря, защото много ми се иска гражданското общество в България да си стъпи на краката. Особено сред младите. Младото поколение българи са отворени към света и гледат на страната си през призмата на световните събития. Надявам се, че именно младите ще са двигателната сила на дългосрочни промени, че ще бъдат активни и ангажирани граждани. Именно в това отношение виждам изоставане в България. Надявам се, че младите няма да напускат България, а ще вземат съдбата на страната си в свои ръце. В исторически план изминалите 25 години от демократичните промени не е особено дълъг период. Свидетели сме на един наистина труден преход, за който май е необходимо повече търпение. Но търпение не означава непременно да стоиш със скръстени ръце и да не предприемаш нищо.”