Ценностите във Франция не са се променили, за разлика от демографската ситуация и социалната реалност

Днес в „Европа за мен“ обсъждаме речта на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, каква ще бъде отправната точка на Европа, сега, по време на пленарните сесии в Страсбург и какви коментари последваха след трагедията в Париж, която вчера бе почетена с милионен символен марш на единството в центъра на града.

Време е да спрем със безспорно красивата, но вече крайно нефункционираща идея за френската реалност като структурата от "Свобода, братство и равенство", защото Франция отдавна няма единно общество, отдавна е променила демографската си картина и отдавна живее в ситуация на социално неравенство.

В страната има социално разделение, а повечето емигранти на големите градове са изолирани в гета, чиито територии трудно могат да напуснат. Там е лесно да се захванеш с търговия с наркотици, колкото е и лесно да бъдеш манипулиран от крайно националистични и крайно радикални, екстремистки идеи. Париж отдавна е развъдник именно на такива хора. И не прави особено много да ги въвлече във френското общество.

В коментара на Юлия Владимирова ще чуете и защо е време да не мислим за проблема с радикалния ислям, като за цивилизационен (както се изказа Саркози), а като продукт именно за западното общество. Ще стане въпрос и за това как за някои политици тази трагедия е добре дошла, защото ще възвърне позагубилото се доверие и как тази ситуация може да развие още повече възхода на популистки и националистични движения.

И както казва словенският философ Славой Жижек - "Парадоксът е, че либерализмът не може да се справи вече с основните си ценности за свободата и братството, затова няма как да се спаси от фундаменталистките атаки.".