TTIP или краят на демокрацията в Европа?

В ефира на "Радиокафе" коментирахме темата с колегата от програма "Хоризонт" Петър Волгин, който обърна внимание на няколко важни рискови фактора, които засягат това партньорство, за което обикновено или не чуваме нищо, или чуваме колко благодатно за всички ще е то.

"Проблемът е там, че началото на това партньорство беше водено на тъмно със секретни договаряния между ЕС и САЩ, в последно време нещата взеха да се променят, защото започна да излиза повече информация затова какво се подготвя, а с това в цяла Европа се увеличиха и протестите срещу споразумението."

Според Волгин това не е просто споразумение, а битка между мултинационалните корпорации и малкия и среден бизнес от друга страна, като печелившият накрая е ясен - още по-голямо разрастване на корпоративните структури в различни сфери на бизнеса за сметка на малките производители. Освен това трябва да се обърне внимание и на фактът, че това не е просто някакъв търговски договор, който се сключва за кратък период от време и който, дори и да не е чак толкова добър, в един момент ще изчезне и нещата ще се върнат постарому. Петър Волгин добави, че много наблюдатели определят това споразумение като икономическото НАТО, защото ако бъдат приети тези клаузи, така както са заложени, последиците ще продължават години наред върху всички държави.

Но ако тръгнем от другата страна, а именно на всички онези, които откриват единствено конспирация и параноя в страховете на граждани, движения, леви партии и организации, можем да провидим и преспиването на големия проблем, а именно краят на демократичните принципи в Европа. Защо? Тук се появява и може би най-неприятният ефект от този договор, а именно, фактът, че се накърнява националният суверенитет от гледна точка на законодателството. Ако възникне спор между чуждестранния инвеститор и държавата, този спор няма да бъде решаван от местните законодателни органи, а от вече придобилият гражданственост арбитраж, който ще действа в пълна анонимност и по никакъв начин няма да е ясно кого точно защитават в този арбитраж и как са избрани неговите членове. По силата на този механизъм чуждестранни компании могат да използват частни съдилища (арбитражи/трибунали) и да съдят правителства, ако сметнат, че техните печалби или инвестиционни възможности са засегнати от нови закони или промени в политиката. Фирмите могат да търсят обезщетения в огромни размери, достигащи милиарди евро. С други думи на компаниите се дават правомощия да оспорват  и потенциално да отменят решения на суверенните правителства.

"Ако държавата реши, че трябва да бъде повишена минималната работна заплата и я повиши, тогава някоя мултинационална корпорация може да прецени, че това повишаване на минималната работна заплата се отразява зле на нейния бизнес, тя тогава може да подаде иск във въпросния арбитраж и ще осъди държавата затова, че компанията не е могла да си прибере печалбите, които е калкулирала в началото", допълни като пример още Петър Волгин.

Да припомним, че последната седмица протести срещу властта на корпоративните компании и срещу строгите мерки за икономии от ЕС към Гърция имаше в Брюксел, а срещу политиката на остеритет на Консервативната партия на Великобритания стотици хиляди излязоха и по улиците на Лондон.

Чуйте разговора с модератора на дискусионния форум - радиожурналиста Петър Волгин.