Гергана Стоянова: Всички ние се въртим в неповторим танц

Гергана Стоянова има роли в 27 филма за БНТ, а с ролята във филма „Шивачки“ обиколи най-големите филмови световни фестивали. Съдбата й предоставя интересен шанс – да играе роля, свързана с нейното хоби. „Шивачки“ донесе много емоции и успехи на актрисата. Тя обича да шие, да експериментира, да танцува.

Наред с театъра, киното, дублажа и телевизионните продукции, тя е за известно време е поканена да работи в Министерството на културата и съветник на министъра. Винаги съм се занимавала с много неща. Тренирах лека атлетика – бягане на средни и дълги разстояния, участвах в маратони на 15 и 20 км. Занимавах се с пантомима и народни танци, а после отделих един продължителен период от живота си на модата. Мога да правя всичко, което е свързано с облеклото - като се почне от шевната и плетачната машина. За щастие, различните неща, на които съм се посвещавала, ме направиха по-организирана вместо да ме разпилеят. Сега мога да се концентрирам и да свърша невъзможното за един ден.

През 1994 г. завършва НАТФИЗ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Надежда Сейкова. През 2007 г. Гергана Стоянова е един от репортерите във втория сезон на реалити шоуто Сървайвър БГ, озвучила е десетки сериали, но малцина знаят, че другата й голяма страст е танцът. Това е най-голямата магия, през която съм минала. Танцът ме научи ме да откривам и да сънувам, докато съм будна. Да усещаш как измореното ти тяло олеква и полита – не е ли това магия?!? Ако успееш да организираш дните си в красив танц, няма да имаш  загубени мигове от живота. Проблем на повечето хора е, че не умеят и не искат да живеят красиво. Не осъзнават в какъв неповторим танц се въртим всички“, споделя актрисата.

Животът на Гергана Стоянова е изключително динамичен, но тя наред с професионалните си ангажименти е любяща и всеотдайна майка. Обича да се шегува: Дублажите са сложна работа. Понякога ми идва малко в повече, след като съм озвучавала 8 серии анимационни филми и като се прибера у дома и децата ме помолят да им чета приказка. Разказва дали е лесно да носи толкова дини под една мишница и дали децата й искат да тръгнат по нейните стъпки – в театъра, в киното, в журналистиката или модата.

Приятно слушане.