Съвременната ландшафтна архитектура - зелена, дишаща, вдъхновяваща

Тази седмица в Радиоприемница говорим за архитектурните предизвикателства, свързани със съвременния начин на живот.

Светът променя ценностите си, но е важно да търсим собствения си облик и да не се страхуваме от това, каза в началото на седмицата в това студио един от водещите архитекти проф. Бойко Кадинов.

Как да направим пространствата около нас по-живи, по-зелени, дишащи и вдъхновяващи. За това разговаряхме с днешните ни гости - ладшафтните архитекти Мирослава и Марин Мерекьови - брат и сестра с над 20-годишен опит в сферата на ландшафтния дизайн, а и с реализирани проекти за реставрация и реконструкция на паметници на културата.

Тяхна е и заслугата за паркоустройството и благоустройството на ключови за София места, сред които са транспортният възел „Лъвов мост“, кръговото кръстовище на бул. „П. Яворов“ и бул. „Драган Цанков“, пространството и архитектурните елементи на зала „Арена Армеец“. Освен това майсторски владеят и четката, което, оказва се, им помага в работата на ландшафтни архитекти.

Насоката към нашата специалност е от много отдавна, още от нашето детство, когато бяхме заобиколени от картини и то една красива и естетична предметна среда.

Нашите родители са художници, артистични личности и целият ни род са артистични хора, художници, писатели, журналисти, и то известни имена. Още от малки ние сме обградени от естетично и красиво пространство. Впечатлявали са ни красивите орнаменти на дома, красивите орнаменти на сградите, на които нашите родители ни обръщаха внимание. Майка ни казваше, че не е важно само да гледаш, но и да виждаш - т.е., окото да може да мери красивото, върна се назад в миналото арх. Мирослава Мерекьова, за да разкаже как двамата с брат ѝ са тръгнали по своя професионален път.

Към ландшафтната архитектура ги подтиква майка им, която им казва, че винаги ще рисуват, но им трябва занаят, а от един хибрид между природа и рисуване би могъл да стане чудесен занаят.

Арх. Марин Мерекьов допълва, че започват всеки проект с кафе, спор и смях, но тези градивни разправии оказват добро влияние върху творческия процес и резултатът е красив.

Зад едно парково пространство, зад една градина или инсталация, може да се крие една емоционална и професионална история. Крайният продукт е това, на което човек се възхищава, докато се разхожда, но предисторията е различна.

Когато се възлага едно пространство, което трябва да се оформи, ние отиваме на място и от позицията на човешкия мащаб сядаме, разглеждаме това място, живеем с него няколко дни. Ако има високи сгради, отиваме там - на ниво 2-3 етаж, за да видим какво биха виждали хората от балконите си.

Наблюдаваме потока, който върви, кои са удобните трасета на хората, кои са главните потоци. След това, за да бъде създадена една хармонична социална среда, питаме случайни минувачи какво биха искали да има в района. Питаме и наши близки, водим си бележки. Съобразяваме се и със заданието, което трябва да се получи, като избираме и модела на поведение – какви социални контакти ще има там - дали има повече пенсионер, или деца, за да знаем какви кътове да направим.

Внимаваме в детайлите и предметната среда, защото е много важно, когато се проектира, да има мярка – нито да се пренасища от предмети, нито да е постно. Трябва да има достатъчно предмети и да е удобно.

След това засичаме преките минавания и ги естетизираме, после идва ред на парковото обзавеждане, което е строго индивидуално за всеки парк и най-накрая, когато структурираме това, почваме да структурираме зеленината. Но тя не е последна и не е компромис, всички неща се мислят едновременно.

Още за изкуството при проектирането на местата на открито - лични и обществени, паркове и градини, както и за постигане на екологични, социално-поведенчески и естетични резултати – вижте във видеото.