Невероятните музикални (и не само) приключения на Софийската филхармония в Китай

Започнахме разговора от залите, в които са свирили и в които не е било никак, ама никак топло. Тук е бил първият сблъсък с китайската действителност, защото (както увлекателно ни разказа Павел Златаров) Китай "се отнася много сериозно към глобалното затопляне, затова няма отопление нито в залите, нито в магазините, че дори и в ресторантите, но пък само за 4 години Китай е намалил вредните емисии от фини прахови чатици във въздуха с 40 процента", обяснява Павел Златаров. Та затова публиката е била предвидливо добре облечена, а разпоредителките в залите са имали специално ушити червени ... шинели, за да не студуват. Не е лесно да се свири, когато ръцете ти мръзнат, затова музикантите набързо обличат по един пуловер под официалното си сценично облекло. Е, топла е била залата в един от градовете - Уланхот, в "етническа Монголия, 80 процента от населението са монголци", където температурата навън е била минус 30 и мобилните телефони на всички "отказвали" след първата снимка.

Но, това, което най-много поразява Павел Златаров, е мащабът. Във всичко. Самият той много е пътувал, бил е в Азия (и в Япония, и в Корея), но за разлика оттам, в Китай всичко се строи много нашироко  - градовете, улиците. "И няма задръствания" - изненадващо добавя гостът ни, обяснявайки този факт най-вече с полицейските коли, които са навсякъде и непрестанно снимат всички нарушители. Като говорим за мащаби, Павел Златаров дава за пример, че населението на цяла България е колкото един квартал в Шанхай, и припомня, че на една конференция, на която е бил преди няколко години, официално било оповестено, че в Китай музикантите са... 80 милиона.

"Китай се превръща не в един от най-големите пазари, а в най-големият - и в света на музиката", казва Павел Златаров и уточнява, че по едно и също време на турне в Китай са били Софийската филхармония, Оркестърът на Пловдивската опера, Македонската и Киевската филхармония. 

Продължаваме -  с многобройната публика, с огромните зали, с присъствието на много деца, включително и съвсем малки - нещо, което ние в България не сме много склонни да правим, за да не шумят и пречат. Оказва се, че като цяло публиката в Китай си "шуми", шумят и децата, но пък присъстват на истински празник на музиката.

Общуването не е било лесно, защото по думите на госта ни, китайците почти не говорят английски език. "Затова ние се опитвахме да комуникираме на няколкото други езика, които по малко говорим и накрая стигахме до момента, в който всички ни говорят на китайски мнооого бавно, сякаш това ще ни помогне да ги разберем" - с усмивка разказва Павел Златаров. Но се справят, с много жестикулиране, а и самите китайци обичат да общуват.  Разбира се, в Шанхай е съвсем различно - и английски се говори, и архитектурата е различна, "има ги още старите империалистически сгради", много инвестиции, чист, подреден, впечатляващ.

И още малко фактология - диригентите на концертите са били двама - Константин Илиевски и Антъни Арморе, а солисти - сопраното Мария Цветкова-Маджарова и тенора Деян Максимович от Сърбия.

А на финала с Павел Златаров се върнахме на софийската музикална територия, защото на него му предстои концерт с новосъздадения квартет "Филхармоника" (на 20 януари) и голям концерт от поредицата "Фортисимо" със заглавие "Крали Марко" и една изцяло българска програма, която Павел Златаров ще има удоволствието да дирижира.