Киви в България - мисия възможна

Иначе е благодатно и благодарно растение, няма нужда да се пръска, тъй като самата му обвивка го защитава от насекоми - допълва Албена, която заедно със сестра си развива компанията за "всичко от киви", макар че и двете си имат съвсем други професии. Оказва се, че кивито се чувства добре в България (освен в Северна, където е твърде студено).
Кивито е зимен плод, прибира се през октомври, неузрял, като райската ябълка и има следберитбено зреене - издава Албена Георгиева, - принципът е, че ако някъде смокинята дава плод, там може да расте и киви.
Даже експериментално засадила едно киви до Римската стена, където всяка седмица участва на фермерския пазар и то не само пораснало, но оцеляло няколко зими, докато някой не си го "харесал" и изкоренил. Типично по нашенски.
Не толкова типична е киви-одисеята на семейството на Албена. За тях интересното идва, когато има се налага да изхвърлят тон и половина киви. Тогава решават да експериментират - успяват да направят сладко от киви, сушено киви, плодов чай с киви и шоколад с киви. Да не говорим за ракията от киви! В момента развиват и козметична линия от сапуни с киви. С две думи, кивито се оказва истинско зелено богатство, ако подходиш креативно и новаторски. Сега на ред е плодовото вино от киви, имат съгласието на една винарна в Пловдив за съвместно производство, както и ликьора от киви, който е почти готов като състав.
Пробвахме и туршия от киви, не се получи, но не сме се отказали - смее се Албена, която всъщност е завършила българска филология и не е и предполагала, че фермата ще се превърне в основно нейно занимания. Като казваме ферма, под това име се крият не само петте декара с киви и петте декара с лозя, но и един малък пчелин, където пък се получава кестенов мед - бутиков мед, който се събира веднъж в годината, когато цъфтят ядливите кестени, каквито насаждения има в планините Беласица и Берковица. Той е по-скъп от медовете, които се събират няколко пъти в годината, по-горчив е и е или любов от пръв поглед или хората категорично не го харесват - бързо превключва на "медена" тема нашата събеседничка.
Но и това не е всичко. Защото Албена пази една друга семейна традиции - точенето на юфка. Наследява я от майка си, която прави прочутата в региона Юфка на баба Калинка, умения, с което са участвали в различни фестивали и с радост предават да деца и любопитни възрастни. След смъртта на майка си, Калинка се старае да се усъвършенства и с всяка точилка и всяка кора става все по-добра. Всичко това разказва с усмивка, от нея струи добро настроение. От кивито ще да е, мисля си аз, докато тя ми разказва, че точи юфка от бяло и от пълнозърнесто брашно, а сега смята да започне и от брашно от... киви?, веднага питам аз. Но се оказва, че брашното е от лимец. От кивито обаче се получава една сушена смес, която се използва за нов козметичен продукт - ексфолиант за тяло.
И още - българското киви е по-малко и по-захарно от вносното. Албена продължава да си хапва от него - даже вече го ям с кората, защото в нея са витамините. А пък със сладко от киви се получава чудесен чийз кейк! Ммм...

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.