Бойка, Сирма, Бояна, Рада, Кера - амазонките, които поведоха чети

Темата е поглед към вчерашния национален празник и към 8-ми март - денят, който тържествува заради една от големите спечелени битки на жените.

Историческата обиколка из документалистиката в „Радиоприемница“ направихме с Катя Зографова - българска литературна историчка, литературоведка и писателка, директор на Музея на Никола Вапцаров в София и автор на книги за жените в българската история.

Нейният разказ за жените - героини започва от 16-ти век. Той е за жените - амазонки, каквито всъщност са съществували в народния епос и съвсем не са мит. Историческото знание е възпяло над 50 жени- войводи, някои от тях дори са били начело на мъже. 

„През 16-ти век се знае само за една жена – Гуга войвода. През 18-ти век, обаче, са съхранени и стигнали до нас около 50 имена на жени войводи. Повечето от тях са на ръба на легендарното, песенното и реалната историческа информация за тях, но имената на Бойка войвода, Сирма, Боряна, Рада, са възпети и очевидно те са съществували - ако не 50, то поне значим брой жени, които наистина са били редом до мъжете,“ разказва Катя Зографова.

Тя допълва, че Сирма войвода е една реално съществуваща българка. С нея се е срещнал Димитър Миладинов, а в допълнението на неговия знаменит сборник с български народни песни е разказана нейната биография.

Тя е била войвода на голяма чета. В ранните векове – 16-ти, 18-ти и дори 19-ти век, тези силни жени не са разкривали своята женска идентичност, а са се преобличали като мъже и са режели косите си. Сирма войвода е разкрита, когато е ранена и въпреки настъпилата суматоха и гнева на момчетата, които тя е водела, тя запазва своите водещи позиции, след като обявява състезание по стрелба.

В Странджа, по време на кърджалийските погроми, излиза Кера войвода, която събира жени вдовици и прави едно истинско амазонско формирование. Тези жени в четата също се отказват от женските черти.

Кера, обаче, се влюбила в дюлгерин от Лозенград, предала воеводството на Рада байрактарка и скочила от една скала, защото се считала за грешна и виновна, че е проявила женски качества.

"Ние не трябва да мислим за тези жени като за мъже, а да видим каква жестока драма са преживявали те, за да се откажат или не от женската си същност и до какво води това – до тяхната гибел, до огромен риск за живота, ако те бъдат жени", казва Катя Зографова.