Правенето на добро не е саможертва, доброволчеството е начин на живот

Един от основните проблеми на доброволчеството е, че обикновено няма ясна представа какво се иска от доброволеца и какво може самият той да очаква от задачата. Като това се изясни предварително, вече има гаранция, че отзовалите се са готови да свършат точно работата. Така и организаторите са щастливи, и доброволците.

Доброволчеството е лична кауза, но и ценен опит. За да стане човек доброволец е необходима голяма доза загриженост към другия, искреност и непринудена съпричастност. Оказва се, у нас хора с подобно светоусещане има. Просто трябва да бъдат организирани. Да помогнеш, да направиш добро, да правиш добро означава да оставиш частица от себе си в света. Това е призвание за човека, който може да направи своя избор. Благовеста Николова е направила своя. Тя се отказва от корпоративния свят, за да влезе в този на добротворчеството...

Благовеста вече достойно носи приза "добротворец". Няма как да попаднеш в света на нуждаещия се и да останеш безразличен към него. Всички се раждаме добри. Предразсъдъците и догмите ни променят и пускат коравосърдечието в живота ни. И доброволците идват. Защото доброто води и още след себе си.

Най-ценният ресурс на един човек е времето. Когато някой отделя от своето и го подарява на друг, това автоматично го прави герой. Герой, който прави света по-поносим. Герой е и Благовеста, защото осъзнава тази идея и я разпространява. Правенето на добро не е саможертва. А доброволчеството не е еднократен акт, то е начин на живот. Може да го разбере само този, който го е опитал.