Дневникът на една софиянка: Хаос и лято, и малко розови домати за разкош

Толкова ми е топло и така не ми се прави нищо, драги мои, че даже малко ми се реве. Но няма да се напъвам! Пък и все още е началото на лятото, тепърва предстои асфалтът да се нагрява, надига и напуква. А моят ентусиазъм рязко да се изравнява с морското равнище. 

Между другото най-големите ми кризи съм ги изживявала, когато ми е било горещо и съм се опитвала да мисля. Какъв е изводът, мили приятели, да сведем мисловните процеси в жегите до минимум. Ще кажете – невъзможно. Трябва да се бачка… Гешефтът не спира през лятото. Така е! Няма да споря. Нали сте забелязали обаче как южните народи леко се носят по течението, без резки движения, правят си сиести, късно вечер фиести и за Бога не се пекат между 14.00 и 16.00 часа, защото ще се само сготвят, ако изобщо стигнат до плажа. 

Но сега няма да говорим за екскурзии, а когато в такъв хубав, слънчев, мечтан сезон се почувствате зле. Почти всеки около вас е или на морето или знае колко часове, минути, секунди го делят от това да се материализира там. А вие сте объркани, изнервени или нещо не върви като цяло, макар слънцето да свети щастливо.

Наясно сте, че ще копаете, плевите и поливате градината на баба ви в Садово и тази идея ви крепи, защото ще се наядете здраво с розовите домати, които избухват всекидневно там. 

Да се върна на „злето“. Та, ако розовите домати не помагат и става все по-тъжно вътре във вас или около вас, или път тревожно, просто се опитайте да изчакате. Не се фокусирайте върху проблема, не се бийте с него, а просто изчакайте. 

В този луфт от време ще постигнете успокоение и евентуално рационално обяснение. С всички друго действия ще си нанесете брутални емоционални крошета и най-вероятно нокдаун, след който доста по-трудно ще се изправите. 

И защото тук действаме винаги с лични примери, все пак е Дневник, ще ви разкажа една история с мен самата отпреди 5-6 години. 

Получавам аз в края на 20-те една абсолютно резонна житейска криза, с началото на лятото, разбира се. И понеже се чувствам зле, решавам да изясня всички проблеми с всички по веригата. Така затъвам в емоционални обяснения, че едвам се измъкнах от това свлачище. Опитайте се да се оставите малко на времето и да се видите отстрани, а не вътре в проблема. Това е бавен процес, отнема много време и се постига в среда на спокойствие. 

„Ако ти е зле, изчакай“, аз лично го чух това от любима влогърка, и наистина се вслушах в това послание. 

Хаосът иска да влезеш в него и да му се отдадеш, да се провокира страх, отчаяние и чувство за малоценност. Също така не го оценявайте със задължително негативен знак, защото точно той би могъл да провокира реда. 

Нека си спомним и Теорията на хаоса, която гласи, че именно той е в основата на развитието.

Попътен вятър, хаосмейкъри!