Дневникът на една софиянка: Да си спокоен е сила

Тъкмо бях тръгнала да се отказвам да пиша днес, приятели, защото се бях притеснила и разгневила едновременно. И си казах: с такива емоции на глава – няма да пиша. Когато реших, че ще се успокоя и ще посветя днешната страница от Дневника на силата на спокойствието. Нещо, което изначално трудно ми се е получавало, а е толкова ценно като поведение и отношение към самите нас и към света.

Силата е в спокойствието, пише Харуки Мураками. 

Като тийн си мислех, че истински силни са тези, които се изправят срещу проблема и с пълен боен дух го издухват, крещейки и, ако се налага, биейки се. Вече, разбира се, ми става ясно, че ако външно и вътрешно си разклатен, нито мислиш правилно, нито фокусирано. Нали се сещате, сигурна съм, че ви се е случвало, как след разпра, като се успокоите, ви идват милион аргументи, и си казвате: По дяволите, защо сега? 

Защото вече мислите, драги мои. А не се лашкате в мисловния поток като хартиено корабче, което след секунди вече няма да е на хоризонта. Търпение, воля, спокойствие – подреждам ги на една права, защото който се уповава на тях, живее с истината до рамото си и напредва. Всъщност те се коренят и в нашата обща еволюция. Естествено безпокойството и тревогата винаги ще съществуват, придружени от гнева, но те не са градивни емоции. Те могат да служат само за моментен трамплин. 

- Добре, притеснявам се, значи има някакъв проблем. Сега ще трябва да се успокоя и да вникна в него. 

Далай Лама също обобщава: Спокойствието е най-голямата проява на сила. Но знайте: всеки я притежава. Спомнете си за това място вътре във вас, в което се прибирате, когато стане страшно, неясно или сложно. Това е вашият вътрешен дом, от който може да наблюдавате ситуацията и да вземете най-правилното решение. А не да се щурате отпред и да си скубете косите или да чупите камъни с крак или глава. Защото винаги ще има хора с различно мнение, то не е задължително да бъде грешно, просто не съвпада с вашето. 

А до следващата такава среща – релааакс.