Дневникът на една софиянка: Черноземът или защо хората тук се отказват от живота?

Ще кажете, ей, Бела, петъчно ни разби с тази тема. Лято е, отпуската тепърва предстои, тоест има за какво да мечтаем, началото на месеца е, значи все още имаме пари по сметката, а ти ни блъскаш с екзистенциални кризи пак…

Не пак, а отново! Животът е за наблюдение, приятели. А тук виждам, особено след една определена възраст, че отчаянието и впоследствие апатията са включени на средна до максимална степен. Просто така, като забравен телевизор с увеличен звук…

Сякаш отвъд 50-те хората започват да се отказват от телата си, от каквито и да е било зачатъци на нови интереси и желания извън семейните и заемат поза на предали се.

Веднага ще ме репликирате, да, с тези пенсии какво се очаква да правят тези хора. Да се качат на круиз или да преживяват с кофичка кисело мляко. Мизерията поражда мизерия и много тъга, това е ясно. Но аз съм била в страна като Бразилия, където разликата между бедни и богати е чудовищна. И пак тези хора, независимо от възрастта си, имат стръв за живот. Може би това се корени в общността, в религиозната заедност и дори в климата, нямам идея, има много и различни отговори.

На Запад пък, с цялата материална осигуреност, огромна част от обществото е на антидепресанти. Тоест отвъд благата на капиталистическия свят има липси, които не могат да бъдат запълнени, ако ще и на 100 круиза да се качи човек.

Да се върнем обаче отново на Балканите, при нас самите, все пак имаме свободата да живеем, където поискаме и въпреки това сме тук.

Нека се самоанализираме тогава, какво друго ни остава…

Откъде струи този отказ от живота: в разпадналия се патриархат, в комунистическия строй, който проми мозъците на поколения българи, в прехода, който пък категорично ги отчая…

Те ли превърнаха няколко поколения в жертвонастроени хейтъри?

Разбира се, винаги е съвкупност. Аз също съм заела поза на отявлено черногледство, но отговарям към момента само за себе си и занимавам предимно себе си с тези амплитудни колебания.

Ако обаче съм нечий пример, довела съм някого в живота, смятам, че подобно поведение е изключително егоистично и зареждащо следващите със същата апатия и омраза към настоящето.

Да, това е някакъв фон, или по-скоро почва, в която всички растем. Чернозем, но с висококиселинно съдържание, от което избуяват, ако изобщо избуят примирени хейтъри.

Почти звучи като оксиморон, нали? Но е така, защото омразата може да предизвика бунт, революция, саморазправа срещу несправедливостта, а тук се трансформира във форумно злословене и шикалкавене.

Затова всеки трябва да се вземе в ръце и ако не друго, да се опита да живее достойно.