Дневникът на една софиянка: Какво да правим с ръцете си?

Докато пиша на ръка Дневника, драги мои, се чудя какво най-много ограбва ежедневието ни в този така модерен начин на живот? Изникват в съзнанието ми различни възможности: фалшът в социалните мрежи, свръхконсумацията, мултитаскването, повсеместната загуба на смисъл…

И понеже човек сам извиква темите си, във фийда ми се появи една мисъл на Киану Рийвс (чието има означава: Прохладният бриз над планините), който в последните години се превърна в символ на смиреност и мъдрост. Е, и на задължителните подигравки, защото ние, хората не разбираме докрай ултимативната доброта.

Та, прочетох следното:

„Не може всички да стават адвокати и лекари, но - за Бога, научете децата си да използват ръцете си!“

Малко ретроспекция, защо и как Киану стана добър? Той не просто преживява много, още в началото на живота си, е бил свидетел на смъртта на баща му от тежко заболяване, най-близкият му приятел умира от свръхдоза на 23 години, а в зрелите си години е бил буквално смазан от следната житейска трагедия.

Загубва детето и съпругата си един след друг…

Дъщеря му умира в утробата на майка ѝ седмица преди раждането, а впоследствие съпругата му: актрисата Дженифър Сайм, сломена от развоя на бременността ѝ, се разбива с автомобила си и загива на място.

Киану спокойно можеше да се спусне по наклонената права надолу още преди години. И всички щяхме да сведем глава и да разберем тази реакция. Само че Киану написва друг сценарий: след като паузира за известен период от време живота си, в крайна сметка той избра да живее. Но не просто да живее, а да го прави осъзнато, разбирайки, че всичко е низ от висоти и низини.

Няма, скъпи мои, универсална панацея за болката, за сметка на това има път след нея, по който може да израстваме.

Ето и едни от заключващи думи от Киану по темата:

В края на краищата, смятам, че всички можем да се съгласим, че дори в лицето на трагедията, един силен, стабилен човек може да израсте и успее. Независимо какво се случва в живота ти, можеш да го превъзмогнеш!

Животът си заслужава живеенето.

Нека се върнем на първото послание на холивудския мъдрец, че не всеки може и иска да изпълнява разни очаквания и стремежи, но на всеки би трябвало да му се покаже как да ползва ръцете си.

Обърнете внимание, че хората, които наистина се чувстват спокойни, са тези, които творят с ръцете си. Под творят, разбирайте най-общия смисъл. Осъзнават важността на тактилността и на нейното въздействие върху благоденствието ни.

Майсторят, засаждат растения, свирят на инструмент, рисуват, плетат, създават кулинарно изкуство, и това всичко може да бъде и работа, но и подарено време. Това всъщност е истинското време за нас самите.

Днес разни изпечени гурута изведнъж се сещат да прилагат техники на невротизирани хора като гореспоменатите, които всъщност са добре забравени дейности от живота на предишните поколения.

Сега последният писък на духовната мода е да събират хората в кръг и на перкусионни инструменти в подаден ритъм да барабанят… тоест завръщане към племенната култура.

Много хора в началото се чудят, ама защо да го правя, аз не съм го учил това нещо, кой ще ме оцени, за кого има смисъл. За теб, приятелю, и за никого другиго, не се състезаваш, а влагаш в теб самия. Най-безценното вложение…

Сигурно на мнозина от вас, ви се е случвало, както стоите цял ден пред компютъра и работите, работите усърдно и целенасочено, изведнъж да започне да ви се вие свят и да ви се повръща. Защото с цялото това барабанене по клавиатурата, изпращането и получаването на мейли, не усещаш истински, или поне не толкова често плода на твоята работа. А когато нещо се роди от ръцете ти, без значение с каква цел, е може би едно от най-приятните и смислени усещания за човешкото същество.