Когато усетиш нуждата да помогнеш и увлечеш съмишленици

Юлиана Миланова например редовно чете книги на незрящ съсед. Виктория Дукова два пъти в седмицата извършва покупки за 92-годишна дама, живееща близо до нея. Борис Бекриев дарява дрехи и храна на бездомни хора в квартала му. Вася Асенова готви и почиства редовно къщата на възрастен човек. Мими Цанева се грижи за 30-годишно момче, страдащо от шизофрения. Примерите са много. Историите на хората още повече. Към добрините ги насочва директорът на хотела Светла Иванова, която черпи опит от американска фондация, подкрепяща смислени каузи.

Така вече седем месеца колегите подпомагат живота на възрастните хора и хората с увреждания. Реализирали са множество часове полезна дейност, помагайки на свои възрастни съседи, хора с увреждания и деца в неравностойно положение. Целият екип приема идеята с охота. Чувството да правиш това, което обичаш, и да си в ползва на друг, е несравнимо както за Светла, така и за всички покрай нея:

Според моите наблюдения и това, което колегите споделят, повечето възрастни хора просто имат нужда от внимание, от разговори и реално да се почувстват част от социалния живот, макар че вече са леко встрани. Всички успяха да намерят съседи или познати и всеки полагаше един или два пъти седмично грижи.

Доброто привлича последователи тогава, когато сме готови да го допуснем до себе си. Добротата не е еднократен акт, а възприятие. Тя е светоусещане, с което или се раждаме, или преживяваме нещо, което да ни насочи към него. С този мироглед живее и Юлияна. Прави каквото смята за редно - за някои е извънредно добро… за нея - нормална човешка реакция.

Че изоставени хора има… е факт неоспорим. Загърбени от близки, годините им в залеза на житейския път, стават трудни и непоносими. Светлина внасят жестове като тези на Светла, Юлияна и техните колеги. Докато хора като тях съществуват, надеждата ще продължи да има.