Христо Алексиев: Стремя се работите ми да бъдат нещо невиждано до момента

Проектът за нея беше проект на художника Христо Алексиев, с когото ви срещаме днес.

Той е роден през 1950 г. в София. Рисува в областта на плаката, илюстрацията, портрета, портретната карикатура, оформлението на книгата, логото, пощенската марка и цялостния графичен дизайн. Познат е и като  колекционер на стари пощенски картички и снимки. 

Роден съм 5600 грама и от там тръгва мисълта ми - едро бебе, едри надежди – започва с усмивка артистът. - Родителите ми бяха скромни и трудолюбиви хора - те бяха аристократи на духа.

Завършва Художествената гимназия в София и Академията за изящно и приложно изкуство „Граф Строганов” в Москва, като магистър по изкуствата. Член е на Съюза на българските художници от 1978 година и на Асоциацията на австрийските художници от 2000 г. Носител е на: Първа награда за плакат на 8-то Биенале за приложна графика - Вилнюс, Литва, 1971; Трета награда за плакат - Бърно, Чехословакия, 1979; Втора награда от Калифорнийския Музей за наука и индустрия и Трета награда за филмов плакат на конкурса, организиран от списание „Hollywood Reporter” - Калифорния, САЩ, 1981. Има множество награди за плакат, театрален плакат и графичен дизайн от българските изложби на приложна графика. Работил е като плакатист на ВИТИЗ (НАТФИЗ), Малък градски театър зад канала, Театъра на армията, Сатиричния театър и други. От 1993 година живее и работи в Австрия като художник на свободна практика.

Аз непрекъснато експериментирам. Стремя се да не работя за едните хубаво, за другите лошо - не, аз работя еднакво за всички! Винаги се стремя това, което правя, не е важно каква е темата - да бъде различно и ако може невиждано досега.

Споделя, че трябва да си целеустремен и пунктуален в това, което правиш. Смята, че тези качества са особено важни за днешните млади хора.

Да, вярващ съм. Но ние трябва да вярваме в себе си

Всяка сутрин да питаме в огледалото:
Наясно ли си кой си? Какво ще правиш този ден? И въобще – в бъдеще?...

Трябва да имаш вяра и цел. Вярата трябва да ти дава сила, да те мотивира, да те кара да бъдеш добър и по-добър…

Част от колекцията му събира в албума „Една като никоя“ - разходка в Стара София, в периода от 1879 до 1920 година. Подготвя и второ издание, което проследява развитието на родния му град от 1920 до 1943 г.

През септември т.г. бе удостоен и със званието „Значка на София“.