Теодора Георгиева: Бизнесът е отличникът в правенето на иновации у нас

През изминалия период около 580 български проекта са били успешно финансирани с около 106 млн. евро. Една трета тези средства са привлечени от български изследователски организации (институти на БАН). Важно е да се отбележи, че над 30 млн. евро са били за иновативния бизнес в България.

Връзката между изследователската дейност с иновациите се проявява по отношение качеството на живот, производителност, конкурентоспособност на страната, допълни Теодора Георгиева.

„Става дума и за проекти, които добавят стойност на само на национално, но и на европейско ниво. Иначе не биха спечелили средства по програмата. Това, което може да допринесе до по-голямо българско участие, е по-широкото информиране за предстоящото, както и създаване на умения за писане на успешни проекти.“

По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.

Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.

Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.

У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.

По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.

Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.

Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.

У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.

„Това означава, че хората, фирмите и институциите трябва все повече да си говорят и да са отворени един към друг, да изпълняват съвместни проекти.“

Резултатите ще се усетят след няколко години, но началото трябва да се постави.

• Фондацията „Приложни изследвания и комуникации” като неправителствена организация, работеща в сферата на иновационните политики и технологичния трансфер, е вече с близа 30-годишен опит (създадена през 1991 г.). През 2019-а беше отбелязана друга годишнина, свързана с инициативата Иновации.бг.Тя обединява 3 основни кимпинента. Сред тях е годишният доклад, която оценява иновационния потенциал на националната икономика и на фирмено равнище. Връчва и награди на победителите в конкурса за иновативно предприятие (някои от тях вече чухме в „Радиоприемница“). Благодарение на откриването на тези успешни компании, техните разработки получават и медийно и обществено внимание.
  Докладът прави своеобразен мост между изтичащия програмен период (до 2020 г.) и това което предстои в следващите 7 години, включително и оперативните програми, с които ще се подпомагат иновативни проекти на български предприятия и институти.Изводите за изтичащия период сочат добро българско представяне.