Дизайнът има и социални измерения

Има разработени улеснения и проекти за достъпна среда по отношение на хора със специфични зрителни или двигателни дефицити, но за лица от аутистичния спектър у нас почти няма разработки, темата е нова за повечето страни в света. Все пак, доста напред в тази насока са Великобритания и САЩ, както и Германия, Испания...

У нас една от първите, които с удоволствие и интерес работи в тази област, е Деница Динчева – докторант към Катедрата Интериор и дизайн за архитектурата. Още по време на следването си е работила по проект, свързан с хора от аутистичния спектър.

Двете налагащи се становища за хора с аутизъм стигат до противоположни крайности, обясни тя в ефира на Радио София.Но е убедена, че средата може да помага и да улеснява тези хора.

„Има немалко наредби за физически достъпна среда, но за хора с по-особени умствени състояния проблемите остават по-невидими. Но те са там, тези затруднения са проблем за част от обществото.“

В момента Деница Динчева се свързва и работи с центрове за ранна интервенция при подобни състояния. Центрове, в които архитектурата и дизайнът влизат като част от терапията, съчетани със съответен подход. В същото време не бива да се подминава значението на обществените пространства и тяхната универсална достъпност като условия за успешна интеграция на хората.

По отношение на средата към хора с аутизъм съществуват две основни гледно точки, обясни Динчева:

Първият е сензорно съобразен подход – среда, в която децата получават нови знания и умения, има по-малко разсейващи фактори. Обособява се функционално зониране. Тук е особено важен подборът на материали и цветове, които предизвикват различни съответни усещания.

Вторият е невротипичният дизайн – подход, при който умишлено не се прави разлика спрямо средата да други училища и центрове.

„Смятам, че комбинацията от двата подхода би била най-удачна. Трябва да се работи и с  лицата с аутизъм, и с рехабилитаторите, и с родителите, да се получава обратна връзка от тях за даден дизайн и пространство. Така ще се установи най-подходящият вариант на работа.“

Безспорно, при оформлението и изграждането на обществените пространства съобразяването с факторите, които влияят на хората с аутизъм, е доста по-трудно, но именно работата на специалистите от различни дисциплини тук може да даде резултат. Трябва да се следи не само за безопасност, но и детайли за осветление, звуци, цветове…

Някъде се организират посещения на музеи за хора с аутизъм, допълни Динчева. В Ирландия е първото селце, „френдли ориентирано“, към такива хора. Там са съобразени много от тези фактори.

Въобще в тази сфера се налага интердисциплинарно сътрудничество. „Трудно е, но е много интересно, допълва с усмивка Деница Динчева. – И е от полза на обществото. Такава среда обогатява преживяванията и комфорта на всички ни.“

Чуйте целия разговор на Лили Големинова с Деница Динчева.