Бебешкият пубертет – ужасът на родителите

Важно е родителите да разпознават тези емоционални моменти в децата си и да успяват, спокойно и с много разговори, да ги въведат в света на културните норми и граници.

В тази възраст децата искат да получат автономност и да покажат, че вече не са бебета. Именно това търсене на първа самостоятелност често води до някои затруднения в комуникацията между родителите и децата.

Когато децата навлязат в "ужасните две", родителите имат нелеката задача да намерят баланс между това да поставят стабилна структура и граници, и в същото време да позволят на детето да опознае света и да развие своята автономност.

Според психолога Анета Калчева девизът на тази възраст е "Аз съм това, което мога да правя".

Родителите често търсят насока за това как да се справят с неконтролируемите емоции на децата в тази възраст.

“Децата имат всички чувства, които имат и възрастните. Те се чувстват тъжни, те се чувстват развълнувани, разочаровани, но проблемът е, че им липсват както думите за тези чувства, така и уменията за контрол на импулсите, за да се справят с тези чувства. Липсва им умението за емоционална регулация”, казва Анета Калчева.

Съветът ѝ е родителите да запазват спокойствие и да не приемат тези "тръшкания" като гняв насочен към тях. Важен етап от тази възраст е децата да успеят да усвоят умението сами да се справят с емоциите си. Често първичната реакция при родителите е да кажат "Спри да плачеш" в такъв момент. Тази забрана обаче е абсолютно неефективна.

Съветът на психолога е забраната да се замени с "Разбирам, че си ядосан". Така родителите от една страна утвърждават чувствата, от друга дават дума на тази емоция. Следващата стъпка е да се предложи алтернатива: "Разбирам, че си ядосан, но не можеш да правиш това. Ако си толкова ядосан, може да удариш възглавницата".

Темпераментът на човек е биологично обособен и може да се разпознае при децата дори и през първата година, обяснява психологът.