Тийнейджърите и пандемията: Гняв, страх, носталгия и зов за преосмисляне на ценностите

Отговорите на тези въпроси потърси онлайн изследване, организирано от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), с автори Ивайло Спасов, директор отдел Комуникации за социална промяна на УНИЦЕФ - България и доц. Маргарита Бакрачева, психолог и преподавател в Софийския университет.

По време на пандемията родителите са се очертали като водещи авторитети в съзнанието и представите на тийнейджърите, които, точно в тази възраст, се опитват да се еманципират. В ситуацията, в която изпитват страх най-вече за здравето на близките си, те сближават отношенията си с тях. Хората, на които най-много са вярвали за съвет, информация и споделени практики, са родителите и здравните власти - не толкова медиите, инфлуенсъри в социалните мрежи и дори учителите, това е един от ясните резултати от изследването, посочи пред Радио София Ивайло Спасов, единият от авторите на проучването.

Установено е и много голямо разместване на емоционалните пластове. Основните чувства и вълнения, които битуват в душите на тийнейджърите, са гняв, страх, паника, скука, носталгия към периода преди пандемията. Има и малък процент тийнейджъри, които казват, че се чувстват по-добре, когато са сами или нямат много социални контакти. Социалната изолация и стоенето вкъщи започна да се отразява на психичното здраве на младежите и те намираха средствата, с които да имат отдушник от този стрес - най-често това са онлайн заниманията. Търсено е обаче и общуването под форма на общи чатове и колективно гледане на филми, нови хобита или включване в домашните задължения, изтъкна Спасов и добави:

"Анкетираните младежи са посочили, че част от властите и медиите са внасяли паника и са ”раздували балон”около коронавируса. Тийнейджърите са били особено чувствителни и към нарушаването на наложените мерки именно от техните ролеви модели - възрастните. Харакерна особеност при мненията на тийнейджърите, която ги отличава от тези при възрастните, е факторът 5G във връзка с коронавируса. За тях той по никакъв начин не придобива смисъл, тъй като те са тясно свързани с технологиите. За сметка на това те са склонни да вярват в конспиративни теории, като тази, че коронавирусът е биологично оръжие, с което се цели намаляване на населението на планетата или че има противоборство между големи държави и надпревара за завладяване на нови пазари."

Важен извод от изследването е, че младежите вярват и се надяват, че изпитанието “коронавирус” ще бъде житейски повод хората да преосмислят част от ценностите си, да се обърнат към вътрешния си свят, да заздравят отношенията помежду си, особено в семейството и между приятелите, така че човешкият фактор да не се загуби и живия контакт, тогава, когато е възможен, да бъде пълноценен.

Още изводи от проучването можете да чуете в интервюто на Гергана Пейкова с Ивайло Спасов.