Ако се казваш Пат Матини

Когато имаш почти половин век на сцена, 20 награди „Грами” в различни категории и любовта на цял свят, с какво още можеш да изненадаш?
Ако се казваш Пат Матини, със сигурност имаш с какво.

Примерно да пишеш музика, с идеята да бъде свирена от друг, но така, че на първо слушане това да не бъде лесно за разпознаване. Уж да няма импровизационни моменти, а класическите музиканти да звучат като джазмени. И не на последно място, да завършиш албума с китарна версия на Арво Пярт.

Дългите композиции сами по себе си не са нещо ново за Матини - да си спомним за „As Falls Wichita, So Falls Wichita Falls” или „Оркестрион”. Но в двете сюити за китара, Пат като че ли разказва своята история на любимия си инструмент, не пропускайки приеманата вече и за класическа, фламенко форма, съвсем като духовен наследник на Хоакин Родриго и влезлия във вечността „Аранхуес” (част 4 от разгърнатата от Лос Анжелис китарен квартет). С тях са и двете му включвания като „сайдмен” (части 3 и 7).

Квартетът има още преди години Грами-признание за албума си с включени композиции на Матини и не е изненада сегашната им съвместна работа.

Подобно е и отношението на Пат към соло китаристът Вио, който започва албума с концерт в четири части, едва ли случайно близък по звучене на заглавието с името на автора си („Paths to the Sun”), което няма как да не ни върне към музиканта, повлиял най-много на Пат - Майлз Дейвис („Miles Ahead”). Така любителите на класическата китара откриват, че джазът е подължение с други форми на предпочитаната от тях музика, а за феновете на джаза, така или иначе класическите граници никога не са били плашещи.

Написан преди две и половина години по време на почивката на Пат и семейството му в Гваделупа, албумът е вид посвещение на тях с превърнатата в музика красота на изгрева. Парафразата идва от самосебе си и е свързана с другото огромно влияние върху младия Пат, заради което той заменя семения тромпет с китара. „Бийтълс” ме насочиха към китарата, Майлз ми откри джаза и импровизацията”, обича да си спомня Пат. А ние обичаме да го следваме по слънчевите му пътеки.

Радиопремиерата е на 2 април с интерпретацията на самия Матини върху Арво Пярт, останалото от „Пътя към слънцето“ – в последното предаване за месеца.