Приемната грижа е благодарение на човещината на хората, не - на държавата

Нагласите на хората към приемната грижа не се подобряват. От друга страна ако през 2009 г. в страната е имало около 70 приемни семейства, сега те са повече от 2000 и в тях живеят над 1800 деца.

През последните години хиляди деца, преминали през приемна грижа, са вече на сигурно място, където вероятността отново да бъдат обект на закрила е много малка.

Това съобщи пред Радио София Александър Миланов, председател на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ).

Според проучване на изследователски център „Тренд“ едва 14% биха станали приемни родители.

По думите на Миланов за това отношение има значение говоренето срещу Стратегията за детето, при което по неправилен начин е замесена и приемната грижа.

„Грешно е схващането, че приемни стават деца на бедни хора. По данни на Евростат 40% от децата у нас живеят в бедност. В приемна грижа попадат деца – жертви на насилие, неглижиране или злоупотреби. Не бедността е водещ критерий“, обясни председателят на НАПГ.

Профилът на приемното семейство е от мъж и жена на или над средната възраст, вече отгледали своите деца. Те се грижат за приемни деца по граждански договор, със всичките му недостатъци. Повечето такива семейства са в малки, провинциални градове, в столицата има остър недостиг. Около 50 са в София, а за двумилионния град има нужда от поне 150.

Професионалната приемна грижа не е скъпа за държавата – за 1 дете се дава 150% от минималната работна заплата, 160% - за 2 деца. Повече от 10 години заплатите на тези хора идваха от европейски програми и проекти.

За разлика от много други европейски страни, у нас малко се прави за подкрепата на младите хора, излезли от приемна грижа, подчерта Миланов.

С него разговаря Гергана Пейкова.