Коледните обичаи в традиционното общество

„Естествено, прави се алюзия с мястото на което се ражда Иисус Христос – яслите“, коментира д-р Иглика Мишкова – етнолог от Института за етнография и фолклористика – БАН.

Друг задължителен елемент в нощта преди Коледа е „бъдникът“. Отсеченото с един удар крушово или дъбово дърво се внасяло в дома, а в него се пробивали дупки. В тях пък се слагало миро и зехтин, а отгоре „бъдникът“ се опаковал с бял ленен плат.

Символиката, по думите на д-р Мишкова е, че той прилича на завито малко бебе и това е един от начините да се отдаде нужната почит на Рождеството.

В дните от Рождество до Богоявление, или т. нар. „мръсни дни“, предците ни са вярвали, че земята е като решето, а небето е отворено. Тогава адът и раят се сливали в един хаос без каквито и да било времеви граници, а различни зли сили почвали да бродят.

„Хората не бивало да замръкват нощем по улиците, трябвало да залостят здраво вратите и да оставят свещи задължително да горят“, пояснява д-р Мишкова.

Ако пък се случело лошо същество да споходи нечий дом, за да остави хората на мира, стопаните предварително закачали на вратите слънчогледови пити. Тогава то започвало да брои семките в слънчогледовата пита, улисвало се в това занимание, съмвало се и докато се усети изчезвало.

Мръсните дни свършват с Богоявление и порядъкът на живота на хората се връща с кръщението на водата, коментира д-р Мишкова.

„Заедно с преобразяването на природата през целия годишен кръг, човек изпълнява различни обреди и обичаи, които по някакъв начин трябва да го подпомогнат“, допълни тя.

Още подробности можете да чуете в звуковия файл.